![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Арлин бавно разгледа документите. Съдебната зала чакаше.
Накрая каза:
— Господин Хъбард е купил земята през хиляда деветстотин осемдесет и пета година и е платил общо един милион и сто хиляди долара.
Лание си записа сумата, като че ли беше новост за него. Погледна над очилата си, извил невярващо вежди.
— Загуба от триста хиляди долара?
— Както е видно.
— И това е само двайсет и четири часа преди да напише собственоръчно завещанието си?
Джейк скочи на крака.
— Възразявам, господин съдия. Изисква предположение от свидетеля. Адвокатът може да запази това за заключителната си реч.
— Приема се.
Лание пренебрегна настаналото раздвижване и се съсредоточи над свидетеля си.
— Госпожо Тротър, имате ли представа защо Сет би сключил толкова лоша сделка?
Джейк отново скочи.
— Възразявам, господин съдия. Отново предположения.
— Приема се.
— Ясна ли беше мисълта му, госпожо Тротър?
— Възразявам.
— Приема се.
Лание направи пауза и отгърна страница от бележките си.
— Госпожо Тротър, кой отговаряше за почистването на сградата, където работехте със Сет?
— Мъж на име Монк.
— Добре, разкажете ни за Монк.
— Той е дългогодишен служител в склада за дървен материал, нещо като момче за всичко. Върши всякаква работа, най-вече чисти. Освен това боядисваше, поправяше всичко и дори миеше колите на господин Хъбард.
— Колко често Монк почиства кабинета на шефа?
— Всеки понеделник и четвъртък сутрин от девет до единайсет часа, без нито един пропуск вече много години.
— Почисти ли и в четвъртък, двайсет и девети септември, миналата година?
— Да.
— Лети Ланг някога да е чистила кабинета?
— Доколкото ми е известно, не. Не се налагаше тя да го прави. Монк отговаряше. Днес за пръв път виждам госпожа Ланг.
През деня Майрън Панки се местеше из съдебната зала. Работата му беше да наблюдава непрекъснато заседателите, но за да го прави, без да го забележат, се налагаше да прибягва до някои номера. Различни места, различен наблюдателен пункт, смяна на спортните сака, прикриване зад по-едър човек, седнал пред него, различни очила. Цялата му кариера беше минала из съдебните зали — слушаше свидетелите и наблюдаваше как заседателите реагират на показанията им. Според експертното му мнение Джейк много стабилно беше представил аргументите си. Никакво фантазиране, нищо впечатляващо, но и никакви грешки.
Повечето съдебни заседатели го харесваха и бяха убедени, че се стреми към истината. Трима очевидно не го харесваха. Франк Доули, номер дванайсет, категорично беше в техния ъгъл на ринга и никога не би гласувал всички пари да отидат при чернокожата прислужница. Панки не знаеше трагичната история за племенницата на Доули, но още от встъпителните речи беше разбрал, че този човек изпитва недоверие към Джейк и не харесва Лети. Номер десет, Деби Лакър, петдесетгодишна, бяла, от селските райони, няколко пъти бе стрелнала със суров поглед Лети през деня — дребни послания, които Майрън никога не пропускаше. Номер четири, Фей Полан, друга бяла жена на около петдесет години, дори бе кимнала в знак на съгласие, когато доктор Талбърт заяви, че човек, който приема демерол, не бива да взема важни решения.
Към края на първия ден от свидетелските показания Панки прецени, че позициите са изравнени. Двама добри адвокати се бяха представили добре, а съдебните заседатели не бяха пропуснали нито дума.
Тъй като Ансил не можеше да говори, Лушън взе кола под наем и разгледа ледниците и фиордите в планините край Джуно. Изкушаваше се да си замине, да се върне обратно в Клантън за процеса, но го плениха красотата на Аляска, прохладният въздух и почти съвършеният климат. В Мисисипи вече се затопляше, дните ставаха по-дълги, а въздухът — по-лепкав. Докато обядваше в едно планинско кафене, под което величествено се точеше канал Гастино, той реши да си замине на следващия ден, в сряда.
В даден момент, и то скоро, Джейк щеше да осведоми съдия Атли, че са намерили Ансил Хъбард и че самоличността му е потвърдена, макар и доста несигурно, защото субектът може всеки момент да промени мнението си и да възприеме друг псевдоним. Лушън обаче се съмняваше, защото Ансил вече мислеше за парите. Разкритието нямаше да повлияе на процеса. Уейд Лание имаше право: Ансил нямаше нищо общо със завещанието на брат си или с неговата завещателна дееспособност. Затова Лушън щеше да го остави да се занимава със собствените си проблеми. Подозираше, че Ансил може да лежи няколко месеца в затвора. Ако му провървеше и си намереше добър адвокат, сигурно щеше съвсем да се откачи. Лушън беше убеден, че намирането и изземането на кокаина са безспорно нарушение на Четвъртата поправка. В случай че обискът бъдеше отхвърлен и кокаинът — елиминиран, Ансил щеше да бъде свободен. Ако Джейк спечелеше процеса, Ансил би могъл някой ден да осъществи отдавна отлаганото си завръщане в окръг Форд и да поиска своя дял от имуществото.