Сянката на чинара [bg]

— Ами при господин и госпожа Тингли тук, в Клантън.

— Какво работехте?

— Като домашна помощница.

— Колко време бяхте при тях?

— Не знам точно, около три години.

— А защо престанахте?

— Те починаха. И двамата.

— Оставиха ли ви пари в завещанията си?

— Ако са го направили, никой не ми е казал. — Думите й предизвикаха усмивките на неколцина съдебни заседатели.

Уейд Лание прескочи хумора и продължи:

— А къде работехме преди семейство Тингли?

— Ами преди това работех като готвачка в училището в Карауей.

— За колко време?

— Може би две години.

— Защо напуснахте?

— Получих работата у семейство Тингли, а предпочитам да съм домашна помощница, отколкото готвачка.

— Добре. Къде работехте преди училището?

Тя замълча, докато се опитваше да си спомни, и накрая отговори:

— Работех за госпожа Гилънуотър тук, в Клантън, като домашна помощница.

— За колко време?

— Около година, после тя се премести.

— Къде работехте преди госпожа Гилънуотър?

— Ами май при семейство Гловър в Карауей.

— Колко време?

— Не помня точно, но около три-четири години.

— Добре, не търся конкретни подробности, госпожо Ланг. Само доколкото си спомняте, разбирате ли?

— Да, господине.

— А къде работихте преди семейство Гловър?

— При госпожица Карстен тук, в града. Работих за нея шест години. Беше ми любимата. Никога не бих напуснала, но тя почина внезапно.

— Благодаря ви. — Лание си записа нещо в бележника, като че ли беше научил новост. — Така, да обобщим, госпожо Ланг, работили сте за господин Хъбард три години, за семейство Тингли три, в училището две, за госпожа Гилънуотър една, за семейство Гловър три-четири и шест години за госпожица Карстен. Изчислявам ги на около двайсет години. Така ли е?

— Да, година повече или по-малко — уверено отговори Лети.

— И не сте имали други работодатели през последните двайсетина години?

Лети поклати глава.

Лание целеше нещо, но Джейк не можеше да го спре. Интонацията на гласа му, леките подозрителни намеци, извитите вежди, деловите му изречения. Опитваше да се прикрие, но за подготвените очи и уши на Джейк тези признаци вещаеха опасност.

— Това прави шест работодатели за двайсет години, госпожо Ланг. Колко пъти са ви гонили?

— Нито веднъж. Прекратиха ангажимента ми след смъртта на господин Хъбард, госпожица Карстен се разболя, а господин и госпожа Тингли починаха. Просто вече не бях нужна, нали разбирате?