Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
След това беше ред на ковчежника на църковното настоятелство. Господин Уилис Стъбс свидетелства, че Сет е пуснал в кутията за дарения чек за петстотин долара с дата втори октомври. Даренията на Сет за съответната година възлизали на две хиляди и шестстотин долара.
На свидетелското място застана господин Евърет Уокър и разказа за вероятно последния разговор на Сет. Докато двамата крачели към паркинга след службата, господин Уокър го попитал как върви бизнесът. Сет се пошегувал, че през този сезон ураганите били слаба работа. Колкото повече урагани, толкова повече повреди по къщите и толкова повече търсене на дървен материал. Сет твърдял, че обича ураганите. Господин Уокър описа приятеля си като проницателен и остроумен. В онзи момент, изглежда, не изпитвал болка. Разбира се, бил страшно слаб. Господин Уокър с изумление научил, че Сет е мъртъв, че се е самоубил малко след разговора им. Сет му се сторил толкова спокоен и умиротворен, дори доволен. Познавал го от години и знаел, че той не е никак общителен. Бил по-скоро мълчалив и затворен човек, който не говорел много. Докато потеглял с колата си онази неделя, Сет се усмихвал и Уокър споделил с жена си колко рядко го е виждал усмихнат.
Госпожа Гилда Чатам каза пред съдебните заседатели, че двамата със съпруга й седели зад Сет по време на последната за него служба в църквата. Поговорили си малко след края й и изобщо не заподозрели, че той е на прага да извърши нещо толкова потресаващо. В показанията си госпожа Нети Винсън обясни, че поздравила Сет на излизане от църквата и че той й се сторил необичайно дружелюбен.
След кратка почивка онкологът на Сет, доктор Талбърт от регионалния медицински център в Тюпълоу, положи клетва и бързо успя да отегчи съдебните заседатели с дългия си сух разказ за белодробния рак на пациента си. Беше лекувал Сет почти година и, консултирайки се с бележките си, разказа за операцията, после за химио- и лъчетерапията и за лекарствата му. Отначало нямало почти никаква надежда, но Сет се борел мъжки. Когато се появили метастази по гръбнака и ребрата му, разбрали, че краят наближава. Доктор Талбърт прегледал Сет две седмици преди смъртта му и бил учуден от решимостта му да продължи да живее. Имал много силни болки. Увеличил приеманата през уста доза демерол на сто милиграма през три-четири часа. Сет предпочитал да не пие демерол, защото от лекарството често му се доспивало, всъщност той нерядко се опитвал да прекара деня без болкоуспокояващи. Доктор Талбърт всъщност не знаеше по колко таблетки е приемал Сет. През последните два месеца му беше предписал двеста.
Джейк преследваше две цели, като постави лекаря на свидетелското място. Първо, искаше да потвърди факта, че Сет е умирал от рак. Надяваше се, че така самоубийството му няма да изглежда толкова драстична и неразумна стъпка. Джейк смяташе впоследствие да твърди, че всъщност Сет е имал напълно бистра мисъл през последните дни от живота си, макар да е избрал да умре по този начин. Болката му е била нетърпима, краят му е наближавал и той само е ускорил нещата.
Второ, Джейк искаше да атакува фронтално проблема със страничния ефект от демерола. Лание беше подготвил въздействащи свидетелски показания на специалист, който щеше да заяви, че силните опиати, приемани в предписаните дози, сериозно са увредили способността на Сет за ясна преценка.
Странна подробност в това дело беше фактът, че последната предписана доза хапчета така и не беше намерена. Сет беше купил лекарството в Тюпълоу шест дни преди смъртта си, но после явно го беше изхвърлил, затова нямаха доказателство какво количество е погълнал. Съгласно изричните му указания беше погребан без аутопсия. Месеци преди това Уейд Лание беше предложил неофициално тялото да бъде ексхумирано и да бъдат направени токсикологични изследвания. Съдия Атли бе отказал също неофициално. Съдържанието на опиати в кръвта на Сет в неделя, деня на смъртта му, не беше по подразбиране същото като съдържанието предишния ден, когато беше написал завещанието. Съдия Атли сериозно се възмути от предложението да изровят човек от земята, след като са го положили да почива в мир.