Сянката на чинара [bg]

Джейк зададе въвеждащите въпроси, които имаха лесни и очевидни отговори, и тя видимо се успокои. Бе установено, че от понеделник до петък през седмицата преди смъртта си Сет е отивал в офиса си всяка сутрин към девет, тоест по-късно от обичайното. В повечето случаи бил в добро разположение на духа до обед, когато си дремвал дълго на канапето в кабинета. Не ядял, макар че Арлин не спирала да му предлага закуски и сандвичи. Не спрял да пуши, така и не отказал цигарите. Както винаги, държал вратата затворена, затова Арлин не знаела какво точно прави. През въпросната седмица обаче той се опитвал да продаде три парцела в Южна Каролина с гори за дърводобив. Много говорел по телефона, което не било необичайно. Поне през час излизал от кабинета и се разхождал из фирмата. Флиртувал с Камила, служителката на рецепцията. Арлин знаела, че го мъчат силни болки, защото на моменти не успявал да го прикрие, макар че нито веднъж не го признал. Веднъж Сет се изпуснал, че взема демерол, но Арлин не била виждала нито едно шишенце с хапчета.

Не, очите му не били изцъклени. Не завалял говора си. Понякога бил изморен и често заспивал. Обикновено си тръгвал към три или четири.

Джейк успя да обрисува образа на човек, който още държи юздите в ръка, на шеф, който ходи на работа, сякаш всичко е наред. Пет последователни дни, преди да напише новото си завещание, Сет Хъбард бил в кабинета си, говорел по телефона и управлявал бизнеса си.

Уейд Лание започна кръстосания разпит.

— Да поговорим за горите за дърводобив в Южна Каролина, госпожо Тротър. Сет Хъбард продаде ли тези парцели?

— Да, продаде ги.

— Кога?

— Въпросния петък сутринта.

— В петък сутринта, преди да напише завещанието в събота, така ли?

— Да.

— Подписа ли някакъв договор?

— Да. Изпратиха ми го по факса на моето бюро и аз му го занесох. Той го подписа и аз го изпратих обратно на адвокатите в Спартанбърг.

Лание взе някакъв документ и каза:

— Господин съдия, това е веществено доказателство В-5, което вече беше обсъдено и допуснато.

— Продължавайте — съгласи се съдия Атли.

Лание подаде документа на Арлин и попита:

— Бихте ли обяснили какво е това?

— Да, това е договорът, подписан от Сет в петък сутринта, за продажбата на три парцела в Южна Каролина.

— Колко пари трябваше да получи Сет?

— Общо осемстотин и десет хиляди долара.

— Осемстотин и десет. А сега ни кажете, госпожо Тротър, колко беше платил той за тези гори.

Тя замълча за малко, погледна притеснено съдебните заседатели и отговори:

— Разполагате с документите, господин Лание.

— Разбира се.

Лание извади още три доказателства, до едно номерирани и допуснати предварително. Дотук никакви изненади, Джейк и Лание седмици наред бяха спорили за веществените доказателства и за документите. Съдия Атли отдавна ги беше обявил за допустими.