Сянката на чинара [bg]

В съдебната зала той поздрави всички, благодари на зрителите за живия им интерес към правосъдната система и нареди на пристава да въведе заседателите. Докато се настаняваха, съдията ги поздрави сърдечно и ги попита дали има проблеми.

Непозволени опити за контакт? Нещо подозрително? Всички добре ли се чувстват? Много добре, в такъв случай, господин Бриганс, заповядайте.

— Господин съдия, защитниците на завещанието призовават госпожа Лети Ланг.

Порша я беше предупредила да не носи тясна, прилепнала и дори леко предизвикателна дреха. Рано сутринта, много преди закуска, бяха спорили за роклята. Порша се бе наложила. Тъмносиня памучна рокля със свободен колан, подходяща за домашна помощница. Лети никога не би я облякла за църква. Беше обута с ниски сандали. Не носеше часовник. Никакви бижута. Нищо, което да подсказва, че има излишни средства или че очаква купища пари. През последния месец беше престанала да боядисва прошарената си коса. Сега тя беше съвсем естествена и Лети изглеждаше на колкото беше — на четирийсет и седем години.

Докато се заклеваше да говори истината, тя на практика заекваше. Дъщеря й се усмихна — знак, че и тя може да се усмихне.

Претъпканата съдебна зала беше притихнала, докато Джейк се доближаваше към нея. Попита я за името, адреса и местоработата — лесни неща, с които тя се справи добре. За имената на децата и внуците й. Да, Марвис, най-големият й син, беше в затвора. Съпругът й Симиън Ланг в момента се намираше в ареста и очакваше съдебно дело. Беше подала молба за развод преди месец и очакваше процедурата да приключи след няколко седмици. Малко биографична информация — образование, вероизповедание, предишна работа. Всичко беше протоколирано и от време на време отговорите й звучаха сковано и машинално, дори наизустено, каквото и беше. Тя погледна към съдебните заседатели, но се обезсърчи, когато разбра, че и те я гледат. Както й бяха казали, почувстваше ли се нервна, трябваше да гледа към дъщеря си. На моменти Лети не откъсваше очи от Порша.

Накрая Джейк стигна до темата за господин Сет Хъбард. Или просто господин Хъбард, както Лети трябваше винаги да го нарича в съда. Никога Сет. Никога господин Сет. Господин Хъбард я наел като домашна помощница на непълен работен ден три години по-рано. Как разбрала за работата? Той й се обадил и й казал, че научил от приятел, че Лети няма работа. Пък той по случайност си търсел прислужница за няколко часа дневно. Тя разказа за работата си при господин Хъбард, за правилата му, за навиците и режима му, а по-късно за предпочитанията му към храна и начин на готвене. Трите дни в седмицата станали четири. Той й вдигнал заплатата, после й дал още едно повишение. Доста пътувал и тя често оставала в къщата без почти никаква работа. Нито веднъж за три години не поканил някого на вечеря. Познавала Рамона и Хършъл, но рядко ги виждала. Рамона идвала веднъж годишно, и то само за няколко часа, а посещенията на Хършъл не били много по-чести. Не била виждала нито един от внуците на господин Хъбард.