Ладията на Харон

— Много смешно. Там има име, което не си спомням, но човекът е геолог по петрола и работи в Обединените арабски емирства. Прегледай списъка и ми прочети всяко име, след което е написано ОАЕ.

Хари прочете имената. Мърсър не познаваше много от тях, а за други знаеше, че вече не работят в Персийския залив. Не беше допълвал електронния си бележник от две години и този пропуск му загуби ценно време.

— Чакай. Я повтори последното име.

— Джим Гибсън.

— Това е той — победоносно заяви Мърсър, като си спомни едрия червендалест мъж от Тексас и месинговия телескоп, който навсякъде носеше със себе си, където и да отидеше. Бяха се запознали в Нигерия преди години, когато работеха за увеличаването на износа на природните ресурси на държавата в Западна Африка. Гибсън беше специалист по петрола, а Мърсър проучваше перспективно диамантено поле в централната част на страната. Тогава бяха двама от неколцината американци в Нигерия и изпиваха по няколко питиета, когато бяха в Лагос. Гибсън използваше телескопа си, за да шпионира девойките в селото, докато се къпеха в потока близо до мястото, където заедно с Мърсър пробиваха дупки. Той се хвалеше, че може да забележи красиво момиче дори на луната. — Кажи ми номера и много ти благодаря. Длъжник съм ти.

— Няма за какво. И без това те излъгах. Имам «Джак Даниълс» вкъщи, но пия твоя «Джим Бийм».

— Ти си истински приятел, Хари — иронично отбеляза Мърсър.

В Обединените арабски емирства беше полунощ, затова Мърсър остави съобщение на телефонния секретар на Гибсън в министерството на петрола и каза номера на полета, с който пътуваше, в случай че Джим отиде на работа рано. Накрая добави, че сутринта ще му се обади отново.

Полетът продължи пет часа. Мърсър си позволи да поспи само три и използва останалото време да организира контраудар срещу «Южен кръст». Дрямката го освежи малко, но не достатъчно, за да работи с пълните си възможности. Преди да се приземят, Мърсър се обади във Вашингтон, във Виктория, Британска Колумбия, където капитан Хаузър чакаше, и на Анди Линдстрьом във Валдиз, който мъдро бе прехвърлил отговорността по оценяването на щетите, нанесени на петролопровода, на един от подчинените си. Разговорът с Дейвид Соулман продължи близо половин час, но си заслужаваше всяка минута. Проучването на адвоката хвърли сянка върху плана на Мърсър, но той нямаше друг избор и не можеше да се откаже.

Всичко беше уредено, когато самолетът кацна във Виктория. Капитан Хаузър бе взел кола под наем, за да отидат с Мърсър на пристанището, където екип на «тюлените» от военноморската база в Бремертън, Вашингтон, чакаше в готовност. Директорът на ФБР бе казал, че ще се възползва от всяка дължима му услуга, за да убеди президента да даде разрешение за използването на екипа.

— Уведомени ли са канадските власти? — Мърсър все още говореше по телефона, докато самолетът се движеше към главния авиационен хангар.