Хари Потър и огненият бокал

— Професор Дъмбълдор! — огледа се той с изумление. — Хари… к’во е…

— Хагрид, иди веднага да доведеш професор Каркаров — каза му Дъмбълдор. — Негов ученик е бил нападнат. А след това, ако обичаш, повикай професор Муди…

— Няма нужда, Дъмбълдор — чу се хрипкаво ръмжене, — вече съм тук.

Куцукайки, Муди се приближаваше със светеща пръчка, като се подпираше на тоягата си.

— Проклетият крак! — ядосваше се той. — Щях да стигна и по-бързо… Какво е станало? Снейп каза нещо за Крауч…

— Крауч ли? — изненада се Хагрид.

— Доведи Каркаров, Хагрид, моля те! — остро напомни Дъмбълдор.

— О, да… разбрах, професоре… — сконфузи се Хагрид, обърна се и изчезна между тъмните дървета, отново последван от Фанг.

— Не знам къде е Барти Крауч, но трябва непременно да го намерим — обърна се Дъмбълдор към Муди.

— Аз се заемам с това — избоботи Лудоокия и като насочи пръчката си към дърветата, закуцука натам.

Дъмбълдор и Хари не промълвиха и дума, докато не чуха познатите звуци от завръщането на Хагрид и Фанг. След тях бързаше Каркаров. Облечен бе в наметката си от гладка сребриста кожа и изглеждаше силно пребледнял и много възбуден.

— Какво правиш? — извика той, като видя ученика си на земята и Дъмбълдор и Хари до него. — Какво е станало?

— Нападнаха ме — обади се Крум, като се надигна да седне, разтърквайки главата си. — Оня — Крауч ли… как му беше името…

— Крауч ли те нападна? Крауч те е нападнал? Съдията на Тримагическия турнир?

— Игор — подхвана Дъмбълдор, но Каркаров се дръпна, загърна се още по-плътно в наметката си и ревна яростно, сочейки към Дъмбълдор:

— Предателство! Това е заговор! Вие и вашето Министерство на магията ме подмамихте да дойда тук, Дъмбълдор! Това не е справедливо състезание! Най-напред пробутахте Потър в турнира, макар да е под възрастовата граница! Сега ваш приятел от министерството прави опит да извади моя участник от състезанието! Надушвам двойна игра и корупция в цялата тази работа, а вие, Дъмбълдор, вие с вашите приказки за по-тясно магьосническо сътрудничество, за възстановяване на старите връзки, за забравяне на някогашни разногласия… ето какво мисля за вас!

И Каркаров се изплю на земята точно в краката на Дъмбълдор. Хагрид светкавично го сграбчи за яката, вдигна го във въздуха и го залепи за близкото дърво.

— Извини се! — озъби се той, докато Каркаров се мъчеше да си поеме въздух с грамадния пестник на Хагрид до гърлото си и с крака, висящи във въздуха.

— Хагрид, не! — викна Дъмбълдор и очите му засвяткаха.

Пазачът отдръпна ръката си, с която притискаше към дървото Каркаров, който се свлече по цялото стъбло надолу и се стовари на купчина в корените, а върху главата му заваляха клонки и листа.

— Хагрид, ако обичаш, придружи Хари до замъка — строго нареди Дъмбълдор.

Дишайки тежко, Хагрид изгледа Каркаров със свиреп поглед.

— Не е ли по-добре тук да стоя, директоре…