Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Иска ми се да науча още неща — каза тя. Притежавам само знахарските умения на Клана.
— Айла, струва ми се, че ти притежаваш повече знания, отколкото предполагаш, положително много повече, отколкото ще се стори правдоподобно на много от Лечителите там отначало. Някои може би ще се поучат от теб, но предполагам, че ти е ясно, че ще трябва да мине известно време докато те приемат напълно.
Старецът видя, че тя отново се намръщи и му се прииска да намери някакъв начин, за да облекчи първоначалното и въвеждане сред останалите Лечители. Можеше да се сети поне за няколко причини, поради които нямаше да и е лесно да се запознае с други Мамутои, особено с големите групи. „Още е рано да се безпокоя за това“ — помисли си той и, смени темата.
— Има нещо в лечителството на Клана, за което бих искал да те попитам. То цялото ли се корени в „спомените“? Или има и начини човек да си помогне да запомни нещо?
— Как изглеждат растенията, като семе, кълн и зрял плод; къде растат; за какво стават; как да се смесват, приготвят и използват; това е от спомените. Запомнят се и други видове лечения. Мисля за нов начин за прилагане на нещо, но това е защото знам как да го прилагам — каза тя.
— Не използваш ли никакви символи или знаци за напомняне?
Айла се замисли за момент, после усмихвайки се стана и донесе торбата с церовете. Изпразни съдържанието и, голям набор от малки торбички и пакетчета, грижливо завързани с шнурове и каишки. Взе две от тях.
— Ето това е джоджен — каза тя, показвайки едната на Мамут, — а в тази има шипки.
— Как ги познаваш? Не си ги отворила, не си ги помирисала.
— Познавам ги, защото торбичката с джоджена е завързана с шнур от жилаво лико от определен храст и на единия му край има два възела. Шнурът на пакетчето с шипки е от дълъг косъм от конска опашка с три възела един до друг — каза Айла. — Мога и по миризмата да позная, ако нямам хрема, но случва се някое много силно лекарство да има много слаба миризма. То се смесва с листа от растение със силна миризма, което е със слаби лековити свойства, така че човек не би могъл да сбърка цяра. Различен шнур, различни възли, различна миризма, понякога различен пакет. Това са знаци, които напомнят, нали така?
— Умно… много умно — каза Мамут. — Да, това са знаци за напомняне. Обаче трябва да запомниш шнуровете и възлите за всяка кесийка, нали така? Въпреки това е удачно, защото така си сигурна, че използваш правилното лекарство.
Очите на Айла бяха отворени, но тя лежеше абсолютно неподвижно. Беше тъмно с изключение на слабото нощно сияние на купчинките жарава. Джондалар тъкмо си лягаше като се опитваше да се прехвърли от другата и страна възможно най-безшумно. По едно време Айла бе намислила да мине от вътрешната страна, но после се бе отказала. Не искаше да го улеснява да се промъква и измъква от леглото тихо. Той се зави в собствените си кожи и легна на една страна с лице към стената, без да мърда. Тя знаеше, че той не заспива лесно и страшно и се искаше да протегне ръка и да го пипне, но неведнъж вече беше отблъсквана и не искаше да рискува да се повтори същото. Ставаше и болно, когато и казваше, че е уморен или се преструваше на заспал, или просто не реагираше.
Джондалар изчака докато дишането и показа, че вече е заспала. Тогава тихичко се претърколи, подпря се на лакът и започна да я поглъща с очи. Разбърканата и коса беше разпиляна по цялата кожа, а едната и ръка бе излязла извън постелята и бе оголила гърдата и. От нея се излъчваше топлина и лек мирис на жена. Усети, че трепери от желание да я докосне, но беше сигурен, че няма да и е приятно да я безпокои, докато спи. Той се боеше, че след обърканата му и гневна реакция по отношение на преспиването и с Ранек, тя вече не го иска. Напоследък, всеки път, когато случайно се докосваха, тя рязко се отдръпваше! Той няколко пъти бе мислил да се премести на отделно легло, дори в друго огнище, но макар да му бе трудно да спи до нея, още по-трудно щеше да му бъде да спи отделно от нея. Върху лицето и беше паднало ефирно кичурче коса, което се движеше от всяко нейно вдишване. Той посегна и внимателно го премести встрани, след това се отпусна на леглото и се намести удобно. Затвори очи и заспа, унесен от нейното дишане.
Айла се събуди с усещането, че някой я наблюдава. Огньовете бяха запалени, а през полузакрития димоотвод проникваше дневна светлина. Обърна глава и видя тъмните очи на Ранек, които се взираха кротко в нея откъм Лисичето огнище. Усмихна му се сънливо и бе възнаградена с голяма, сияйна усмивка. Беше сигурна, че мястото до нея е празно, но все пак се пресегна през натрупаните кожи, за да се увери. След това отхвърли завивките си и седна. Знаеше, че Ранек ще изчака докато стане и се облече, преди да я посети в Огнището на Мамута.