Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Вечерният час е бил нарушен, нали си чул шума? — попита друг. — Някой се разхождаше по улиците въпреки забраната…
— Ако искам да си пусна котката навън, ще го направя и пет пари не давам за вечерния ви час!
— Ти ли си задействал заклинанието за котешки писъци?
— И да съм го задействал, какво от това? Ще ме откараш в Азкабан ли? Ще ме убиеш, задето съм си показал носа от вратата? Хайде да те видим, щом толкова искаш! Но дано не си натиснал малкия си Черен знак и не си го повикал, иначе зле ти се пише! Едва ли ще му хареса, че го викаш заради мен и заради старата ми котка.
— Ти не бери грижа за нас — отвърна един от смъртожадните — и помисли за себе си, нарушил си вечерния час!
— И къде ще търгувате на черно с отвари и отрови, ако ми затворят кръчмата? Какво ще стане с вашите далавери?
— Заплашваш ли ни?
— Държа си езика зад зъбите, нали точно заради това идвате тук!
— Обаче аз твърдя, че видях покровител във вид на елен — викна първият смъртожаден.
— Елен ли? — ревна кръчмарят. — Това е коза, малоумник такъв!
— Добре де, сгрешили сме — намеси се вторият смъртожаден. — Но ако пак нарушиш вечерния час, вече няма да бъдем толкова милостиви.
Смъртожадните отново се насочиха към главната улица. Хърмаяни въздъхна с облекчение, измъкна се изпод мантията невидимка и седна на един нестабилен стол. Хари дръпна пердетата, после свали мантията от себе си и Рон. Чуха как кръчмарят заключва отново вратата, след това се качва по стълбите.
Вниманието на Хари беше привлечено от нещо върху лавицата над камината: правоъгълно огледалце, подпряно най-отгоре, точно под портрета на момичето.
Кръчмарят влезе в стаята.
— Ама че сте глупави! — тросна се сърдито той, като ги огледа един по един. — Толкова ли нямате ум в главата си, че да идвате тук?
— Благодаря ви — рече Хари, — направо не знам как да ви се отплатим. Спасихте ни живота.
Кръчмарят изсумтя. Хари се приближи, взря се в лицето му и се опита да види друго, освен дългите клечести стоманеносиви коса и брада. Мъжът носеше очила. Очите зад мръсните стъкла бяха пронизващо ясносини.
— Значи съм видял в огледалото вашето око!
В стаята се спусна тишина. Хари и кръчмарят се погледнаха.
— Вие ли пратихте Доби?
Мъжът кимна и затърси с очи домашното духче.
— Мислех, че ще бъде с вас. Къде сте го оставили?
— Доби е мъртъв — отговори Хари. — Белатрикс Лестранж го уби.
Лицето на кръчмаря си остана безизразно. След малко той каза:
— Жалко. Харесвах го.
Мъжът се обърна и тръгна да пали с почукване на пръчката си лампите, без да поглежда никого от тримата.
— Вие сте Абърфорт — заяви Хари на гърба му.
Кръчмарят нито потвърди, нито отрече, само се наведе да запали огъня.
— Откъде имате това? — попита Хари, след като отиде при огледалото на Сириус, съвсем същото като онова, което той беше счупил преди около две години.
— Някъде преди година го купих от Дънг — обясни Абърфорт. — Албус ми каза какво е. Опитвах се да ви държа под око.
Рон ахна.
— Сребърната кошута! — възкликна той развълнуван. — Пак ли вие?
— За какво ми говориш? — попита Абърфорт.
— Някой ни прати покровител във вид на кошута.
— С тоя пъргав ум можеш да станеш и смъртожаден, синко. Нали току-що доказах, че моят покровител е коза?
— О! — рече Рон. — Да, ама аз съм гладен! — добави той така, сякаш се защитаваше, а стомахът му изкъркори страшно шумно.
— Намира ми се храна — каза Абърфорт и излезе сгърбен от стаята, а след няколко мига се върна с голям самун хляб, сирене и оловна кана медовина, които сложи на масичката при огъня.
Тримата се нахвърлиха лакомо и известно време не се чуваше друго, освен пукащият огън, потракващите бокали и звуци от дъвчене.
— И така — каза Абърфорт, след като тримата си хапнаха до насита и Хари и Рон се отпуснаха сънено в креслата. — Трябва да измислим как най-лесно да ви измъкнем оттук. Не може да се направи нощем, чухте какво се случва, ако някой тръгне навън по мръкнало: включва се заклинанието за котешки писъци и ония ще ви се нахвърлят като съчковци върху яйца на омайница. Съмнявам се още веднъж да успея да ги убедя, че еленът е коза. Изчакайте да съмне и вечерният час да свърши, тогава можете да се покриете с мантията невидимка и да тръгнете пеш. Махнете се от Хогсмийд, идете в планината и там вече ще успеете да се магипортирате. Нищо чудно да срещнете и Хагрид. Откакто се опитаха да го задържат, той се укрива в една пещера заедно с Гроп.
— Няма да ходим никъде — отсече Хари. — Трябва да проникнем в „Хогуортс“.
— Не изглупявай, момче — каза Абърфорт.