Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Очите на Хари се отвориха рязко, когато той се отскубна и се върна в настоящето: лежеше на брега на езерото под залязващото слънце, а Рон и Хърмаяни го гледаха. Ако се съди от тревогата, изписана по лицата им, и от несекващото туптене в белега му, внезапното посещение в съзнанието на Волдемор не беше останало незабелязано. Хари седна с усилие и потрепери, леко изненадан, че още е мокър до кости, после видя чашата, която лежеше невинно в тревата отпред, и езерото, наситеносиньо петно със златни пръски от снишилото се слънце.
— Той знае. — След оглушителните писъци на Волдемор гласът на Хари прозвуча тихо, като на чужд човек. — Той знае и смята да провери местата, където са останалите хоркрукси, а последният е в „Хогуортс“. Знаех си аз! Знаех си!
— Какво?!
Рон го беше зяпнал, а Хърмаяни приклекна с угрижен вид.
— Но какво видя? Как разбра?
— Видях как той научи за чашата, аз… аз бях вътре в съзнанието му, той… — Хари си спомни убийствата. — Той е разярен и уплашен, не проумява как сме разбрали и сега смята да провери останалите хоркрукси, първо пръстена. Мисли, че най-неуязвим е хоркруксът в „Хогуортс“, защото Снейп е там и е много трудно някой да проникне незабелязано в замъка… според мен това е последното място, където ще мине да провери, но пак не е изключено да отиде в училището след броени часове…
— Видя ли къде точно в „Хогуортс“ е хоркруксът? — попита Рон и също скочи на крака.
— Не, той мислеше само как да предупреди Снейп, а не къде точно е хоркруксът…
— Я чакайте, чакайте! — извика Хърмаяни, когато Рон стисна хоркрукса, а Хари извади отново мантията невидимка. — Не можем да отидем току-така, нямаме план, трябва да…
— Трябва да тръгваме — отсече Хари. Беше се надявал да поспи, очакваше с нетърпение да влезе в новата палатка, сега обаче това беше невъзможно. — Представяте ли си какво ще направи, щом види, че ги няма и пръстена, и медальона с капачето? Ами ако премести хоркрукса от „Хогуортс“, за да е в безопасност?
— Но как ще влезем вътре?
— Ще отидем в Хогсмийд — каза Хари — и ще се опитаме да измислим нещо, след като проверим каква е защитата на училището. Влизай под мантията невидимка, Хърмаяни, този път не искам да се делим.
— Но ние наистина не се побираме под…
— Ще бъде тъмно, никой няма да забележи краката ни.
Над черната вода прокънтя плясъкът на огромни криле: змеят беше утолил жаждата си и се беше извисил във въздуха. Хари, Рон и Хърмаяни прекъснаха приготовленията, за да погледат как той се издига все по-нависоко, черен на фона на бързо притъмнялото небе, и изчезва над близката планина. После се приближиха един до друг, Хари придърпа мантията възможно най-ниско, завъртяха се на място и хлътнаха в притисналия ги мрак.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
ИЗЧЕЗНАЛОТО ОГЛЕДАЛО
Ходилата на Хари опряха в път. Той видя до болка познатата главна улица в Хогсмийд — тъмни витрини и очертанията на черни планини зад селото, завоя на пътя отпред, който водеше към „Хогуортс“, и светлина, плиснала от прозорците на „Трите метли“, — и със свито сърце пронизващо ясно си спомни как преди близо година се приземи тук, как отчаяно крепеше изнемощелия Дъмбълдор… Секунда след като се спуснаха, още докато Хари разхлабваше хватката около ръцете на Рон и Хърмаяни, екна писък.
Той разцепи въздуха и прокънтя като писъка на Волдемор, когато разбра, че чашата е била открадната: звукът сякаш прониза всяка клетка в тялото на Хари и той веднага осъзна, че го е предизвикала появата им. Тъкмо погледна другите двама под мантията невидимка, когато вратата на „Трите метли“ се отвори рязко и на улицата се изсипаха десетина смъртожадни с наметала, качулки и насочени магически пръчки.
Рон също понечи да вдигне пръчката, но Хари го сграбчи за китката. Смъртожадните бяха прекалено много, за да ги зашеметят с магия: щяха да се издадат къде са дори с опит да го направят. Един от смъртожадните замахна с пръчката и писъкът заглъхна — остана само ехото му в далечните планини.
— Акцио мантия невидимка! — ревна един от смъртожадните.
Хари стисна здраво гънките на мантията, но тя не се и опита да им бяга — призоваващата магия не й действаше.
— Значи не си под прикритието си, а, Потър? — изкрещя смъртожадният, който беше опитал да направи заклинанието, после се извърна към другарите си: — Пръснете се. Той е тук.
Шестима от смъртожадните хукнаха право срещу тях: Хари, Рон и Хърмаяни отстъпиха възможно най-бързо и се спотаиха в най-близката пресечка, а смъртожадните ги подминаха на сантиметри. Тримата зачакаха в мрака и заслушаха как смъртожадните тичат насам-натам, а от магическите им пръчки по улицата се разхвърчаха лъчове светлина.