Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Измамници ли? Какви измамници? Мислех, че в „Гринготс“ имате начини да разкривате измамниците? Кои бяха те?
— Т-т-това беше м-м-малкият П-п-потър и… двама негови съучастници…
— И какво взеха? — попита той още по-силно, скован от ужасен страх. — Кажи! Какво взеха?
— М-м-малка златна ч-чашка… г-г-господарю…
Писъкът на ярост и неверие се изтръгна от него така, сякаш беше дошъл от чужд човек: той побесня, развилня се — не искаше да повярва, това беше невъзможно, никой досега не беше разбрал… Как изобщо беше възможно едно момче да е разкрило тайната му?
Бъзовата пръчка изсвистя във въздуха и в стаята плисна зелена светлина: падналият на колене таласъм се претърколи мъртъв, а магьосниците, които го наблюдаваха, се пръснаха ужасени: Белатрикс и Луциус Малфой изпревариха останалите в надбягването към вратата, а магическата пръчка отново и отново падаше и онези, които не бяха успели да се спасят, бяха поразени до последния, задето са му донесли такава новина и са чули за златната чаша…
Сам сред мъртъвците, той заснова с тежка стъпка напред-назад, като си представяше своите съкровища, залог и надежда за безсмъртие: дневникът беше унищожен, чашата пък беше открадната… Ами ако момчето знаеше и за другите? Беше ли възможно да знае, дали вече не беше предприело нещо, дали не беше открило още от съкровищата му? Дали в дъното на всичко това не беше Дъмбълдор? Дъмбълдор, който винаги го беше подозирал, Дъмбълдор — мъртъв по негова заповед, Дъмбълдор, чиято магическа пръчка сега вече беше негова, но който въпреки това сякаш се пресягаше отвъд позорната смърт и действаше чрез момчето, момчето…
Но ако момчето беше унищожило някой от хоркруксите, той със сигурност би трябвало да е разбрал, би трябвало да е усетил. Той, най-великият от всички магьосници, той, най-всесилният, убиецът на Дъмбълдор и на още безчет незнайни безполезни хора: как Лорд Волдемор няма да научи, ако самият той — най-важният и най-безценният, — е бил нападнат и осакатен?
Да, наистина, не беше усетил, когато унищожиха дневника, но според него причината беше в липсата на тяло, което да чувства, беше по-нищожен и от призрак… не, останалите хоркрукси бяха на сигурно място… и си стояха непокътнати…
Но той трябваше да разбере, трябваше да се увери… Продължи да снове из стаята, като пътем подритваше трупа на таласъма, а картините в кипналия му мозък се размазваха и пламтяха: езерото, порутената къща и „Хогуортс“…
Гневът му беше попритъпен от известна доза успокоение: откъде момчето би могло да разбере, че той е скрил пръстена в къщата на Гонт? Никой не знаеше, че е свързан с рода на Гонт, той го беше укривал, така и не бяха успели да докажат, че има нещо общо с убийствата: пръстенът със сигурност не беше застрашаван от нищо.
И как момчето или който и да е друг можеше да знае за пещерата и да преодолее защитните магии? Беше абсурдно дори да допусне, че медальонът с капачето е бил откраднат…
Колкото до училището: само той знаеше къде точно в „Хогуортс“ е скрит хоркруксът, защото единствено той беше проникнал в най-големите тайни на замъка…
Оставаше и Наджини, която сега трябваше постоянно да бъде близо до него, под негова закрила, той нямаше да я праща повече да върши едно или друго…
Ала за да бъде сигурен, докрай сигурен, трябваше да се върне във всяко от скривалищата, трябваше да удвои защитата на всеки хоркрукс… а с това, както беше и с издирването на Бъзовата пръчка, трябваше да се заеме сам…
При кой от хоркруксите да отиде най-напред, кой беше в най-голяма опасност? У него се пробудиха стари притеснения… Дъмбълдор знаеше цялото му име… Възможно бе да е направил връзката с рода Гонт… опустелият дом вероятно беше най-несигурното от всички скривалища и той трябваше да отиде първо там…
Езерото — не, невъзможно… въпреки че не беше изключено Дъмбълдор да е научил в сиропиталището за някои от злодеянията му в миналото.
И „Хогуортс“… знаеше, че там хоркруксът е в безопасност, Потър не можеше да влезе незабелязано в Хогсмийд, камо ли в училището. И все пак щеше да бъде разумно той да предупреди Снейп, че момчето може би ще се опита да проникне в замъка… беше глупаво, разбира се, да разказва на Снейп защо Потър може да се върне, беше допуснал голяма грешка, като се беше доверил на Белатрикс и Малфой — глупостта и небрежността им доказваха колко неразумно е постъпил.
И така, щеше да отиде първо в порутената къща на Гонт и да вземе със себе си и Наджини: занапред нямаше да се разделя със змията… Той излезе от стаята и през вестибюла отиде в тъмната градина, където подскачаше фонтанът, после извика на змийски змията и тя се плъзна и дойде като дълга сянка при него…