Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Аз се изгубих малко.
— Как разбрахте къде да ни търсите?
— Никола се досети. — Дори на това лошо осветление виждаше, че лицето на Хал е напрегнато и изглежда зле. — Как ви довлякоха тук?
— Нямам отчетлив спомен, — призна той. — Бяхме в апартамента на магьосника Дамал на Кръстовището на Учените и аз тъкмо бях започнал да го преглеждам. Още изглеждаше в безсъзнание, но повече приличаше на естествен сън, а не на предишното му състояние. След това нещо разби външната стена на сградата. Удариха ме и изпаднах в безсъзнание. Свестих се в качеството си на затворник там, където ни намери ти и оттогава не сме виждали никой друг освен вампирите. чакай. Баба ти и онзи парсиец, Ишам, те също бяха в апартамента. — изрече внезапно Хал. Той се спря, сякаш искаше да се върне назад и да ги потърси. — Те бяха ли..
— Баба ми е мъртва.
Слабата светлина й причиняваше ужасно главоболие; искаше да разтрие очи, но със сферата в едната ръка и Ронсард в другата, просто нямаше как да го направи. Не искаше да мисли за смъртта на Мадел.
— Ишам беше ранен много лошо, но Никола го отведе на лекар, това стана преди няколко часа.
Поне така си мислеше. часовникът й беше забоден на един от джобовете на палтото и беше изпаднал при някое по-рязко движение. Беше го изгубила и заедно с него и всякакво понятие за времето.
— Съжалявам. Баба ти…
Тя поклати глава, за да го прекъсне.
— Никола смята, че този магьосник, човекът, който ни причини всичко това, в действителност е самият Констан Макоб, или неговият призрак, или дух, или нещо подобно.
— Може ли това да е възможно? — измърмори Хал, след което поклати глава, раздразнен на себе си — Какви ги дрънкам? Разбира се, че е възможно.
— Проклета магия, — изрече внезапно Ронсард с немощен глас — Не смятах тази хипотеза за възможна. Кажи на Валяр…
— Себастиян, пази си силите, — изрече припряно Хал — Не можеш нищо да му кажеш, докато не излезем оттук.
— Кажи на Валяр, — продължи упорито Ронсард, пренебрегвайки прекъсването — че Макоб не е луд. Стигнах до това заключение след като прегледах историческите документи. Хал, ти знаеш…
— Не, не съм съгласен и ти го знаеш, — изрече раздразнено Хал — Аз смятам, че е луд, но с един особен вид лудост. Лудите нерядко са доста хитри, но не толкова целеустремено. Лудостта на Макоб не пречи — по-точно не е попречила на интелигентността му.
— А той вече е мъртъв, затова така или иначе е проблем да го убием. — каза Мадлин — Всичко е наред, Инспекторе, ще кажем на Никола.
Ронсард спря внезапно, пусна Хал и сграбчи ревера на палтото на Мадлин с неподозирана сила. Злобата правеше гласа му учудващо силен.
— Кажи на Валяр, че в кабинета в апартамента ми на Авеню Фонт, под хлабавата тухла от дясната страна на камината има един пакет с документи. Той трябва да ги види.
Хал отново го хвана за ръката и го принуди да тръгне. Инспекторът май отново беше на път да припадне. Той добави:
— Исках да види… Няма нищо общо с това, но той трябва да го знае след като всичко свърши…
— Знаете ли за какво говори? — попита Мадлин Хал.
— Не. — Хал поклати глава — Надявам се да доживеем да разберем.
Тръгнаха обратно към катакомбата с влудяващо бавна скорост, но страхът ги караше да вървят. На входа на тунела към канализацията ги причакваха три вампира, но сферата се справи с тях почти между другото, сякаш след като беше посрещала далеч по-големи предизвикателства, вампирите вече й омръзваха. Ти още малко и ще почнеш да й говориш, помисли си с досада Мадлин.
Тунелът се оказа голямо препятствие за тях, докато Ронсард изведнъж не дойде отново в съзнание. Той успя да се облегне на Хал и Мадлин можа да запали една от свещите, които носеше в джоба си и да освети тунела след като призрачният лишей изчезна. Докато се приближаваха към канализацията, все по-силната смрад, зловонна и позната, беше добре дошъл знак, че вече са си почти у дома.
Стигнаха до прогнилата врата към стария канализационен канал и Мадлин тъкмо щеше да помогне на Ронсард да се прехвърли от другата страна, когато чуха гласове.
Тя и Хал се спогледаха на бледата светлина на свещта.
— Крак се е измъкнал, — прошепна тя с надежда. Но не чуваше гласа на Никола.
— Ще проверя, — каза Хал — Ти чакай тук със Себастиян.
— Добре — положиха Ронсард на пода, така че да се подпре на стената и тя подаде свещта на Хал. — Не се отдалечавай много. Разклоненията и завоите са страшно много и ще се загубиш.
Хал се запъти в посока на гласовете по неравната пътека, а тя седна до Ронсард. След малко помисли, че беше грешка. Краката я боляха от изкачването и тичането в студените и влажни тунели, мускулите й се бяха схванали от това, че беше влачила Ронсард, а ръцете й бяха изтръпнали от непрекъснатото стискане на сферата. Тя подпря глава на мръсната стена и притвори очи; изобщо не беше сигурна, че отново ще успее да стане.