Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Известно време го наблюдава как души в по-ниските части на шахтата, разритва стари кости, завира се зад скалните отломъци, върти насам-натам гнусната си глава като куче, попаднало на следа. Суровото желязо и магията убиват таласъмите, помисли Никола и съзнанието му заработи трескаво. А ние не разполагаме с нищо друго, освен с камъни. Можеше да опита да събори отгоре му някоя скала, но не виждаше как ще стане; всички разклатени камъни бяха твърде малки, за да го наранят, а големите бяха твърде тежки, за да ги помести. А и то бе толкова бързо, че съвсем спокойно можеше да се дръпне. Пистолетът му беше празен и безполезен… И направен от стомана, която обаче не представляваше сурово желязо, поне по отношение на магията. Освен ако метнеше пистолета към нещото, вероятно щеше само още повече да го ядоса. Когато ни изяде, може да го погълне по невнимание и това ще му причини известен дискомфорт… А, ето това е мисъл.
Той погледна към кадавъра, който за последно бе обитавал прикритието им. Краката му бяха откъснати, но по-голямата част от тялото беше цяла. Таласъмът беше в другия край на шахтата и ровеше в една купчина пръст, вдигайки във въздуха облаци прах. Сега или никога. Никола подмести Арисилд и го подпря на стената. Промъкна се покрай него, коленичи до кадавъра и затърси наоколо камък с относително остър ръб. Таласъмът се извърна, привлечен от някакъв слаб шум. Никола застина на място, стисна зъби и напсува упоритостта на проклетото нещо.
То нададе гърлен вой, но изглежда не успя да регистрира местоположението му. След малко отново се зае с ровенето в другия край на шахтата, след като подритна някакъв заоблен камък в раздразнението си. Трополенето на камъка заглуши шума, докато Никола обръщаше кадавъра по гръб. Разпра корема му с камъка и се сдържа с голямо усилие да не повърне от смрадта, която се разнесе отвътре.
Таласъмът се обърна и тръгна към техния край на шахтата и вдигна глава, сякаш беше сигурен че е чул нещо или е доловил движение. Никола измъкна празния пистолет от джоба си и го пъхна в коремната кухина на кадавъра.
Таласъмът се приближи и отново нададе вой. Никола го изчака да дойде почти отдолу и избута кадавъра през ръба.
Таласъмът моментално се хвърли към него и задраска по скалата, когато кадавърът се удари в склона. Никола се скри обратно в прикритието на пролуката и си помисли, хайде, лакомо копеле, вземи го.
Таласъмът се спря до кадавъра, когато той се изтърколи до най-долния ръб и натъпка разкъсания му труп в търбуха си. Никола се примъкна до стената и седна до неподвижното тяло на Арисилд. Ето. Ако изобщо се получеше. Ако се получеше навреме.
Мадлин съпроводи Ронсард и Хал съвсем малко по-нататък в катакомбата. Инспекторът се подпря тежко на стената на една крипта. Очите му бяха затворени, но клепачите потрепваха, докато се опитваше да се свести напълно.
— Непрекъснато припада, — обясни Хал след като се изкачи по няколкото счупени стъпала, за да се присъедини към тях — Много лошо е ударен по главата.
— Засега сме добре, но не трябва да спираме на едно място.
Мадлин трепереше толкова силно от страх и от паническия полет над пропастта, че зъбите й тракаха. Радваше се, че Хал е твърде разсеян, за да й обърне внимание. Тя вдигна другата ръка на Ронсард и я преметна през рамото си, за да го понесат отново. Нямаше да е лесно. Беше доста силна за жена, но не можеше да пренесе Ронсард по целия път, дори с помощта на Хал.
— Сферата унищожи ли онова, което ни преследваше? — попита Хал докато вървяха.
— Спря го. Мисля, че не го унищожи.
На Мадлин още й беше трудно да повярва на онова, което видя с очите си. Сферата навярно беше жива, в някаква степен. Тя самата със сигурност не й беше казала да заложи капан на Макоб, ако онова нещо беше Макоб, за да го примами достатъчно близо и тогава да изригне с пълна сила. Това не беше случайност; малката метална топка бе проявила човешка съобразителност.
— Никола трябва да е някъде отгоре пред нас, — добави тя.
Само се надяваше, още да я търси в катакомбата или в тунела, и да не беше решил да се върне назад да погледне в пещерата.