Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Стигнаха до пропастта в пасажа и Хал с мъка пренесе Ронсард от другата страна. Мадлин замалко да пропадне в нея, но ботушът й се подпря на ръба и тя се задържа с усилие, след което се обърна и скочи от другата страна.
Свличането ги беше забавило, но не спря преследвача им. Сега тъмното нещо се намираше на пасажа. Един бегъл поглед през рамо разкри на Мадлин, че движение му беше станало по-бавно и отсечено, като на тичащ човек. Сферата под мишницата й бе зловещо тиха. Ако не го спре, сме мъртви, помисли отчаяно.
Стигнаха до изхода към катакомбата. Мадлин хвана Ронсард за другата ръка и помогна на Хал да го избута нагоре по счупените стъпала. Тя се спъна и удари пищялите си в камъка, но почти не забеляза. Нещото почти ги застигаше; от близостта му я засърбя кожата. Тя бутна Хал и изкрещя:
— Продължавайте.
Извърна се точно навреме, за да го види как прекосява балкона и тръгва по стълбите към тях. Сега беше мъж, виждаше силуета му в полумрака и отблясъците от пещерата. Сферата в ръцете й мълчеше. явно нямаше да им помогне. Той вече се намираше на върха на стълбите на една ръка разстояние от нея и тя видя лицето му. Лице на старец, алчно и противно и някак нечовешко, подобно на смъртна маска.
Тогава Мадлин усети, че нещо я разтърсва и избухна изгаряща бяла светлина. Тя премигна и се озова седнала на стъпалата, вторачена в пещерата с криптите и всичко наоколо трепкаше като нагорещена павирана улица в жежък летен ден.
Мъжът не се виждаше никъде. Миг по-късно погледът и улови един неестествено тъмен облак, който се носеше назад към криптите, подобно на листо пометено от вятъра.
Сферата в ръцете й беше гореща и леко вибрираше.
Тя събра мислите си, изправи се на крака и хукна след Ронсард и Хал.
Наклонът бе по-стръмен, отколкото Никола очакваше и той не успя да контролира пропадането си. Успя да се приземи не много безболезнено върху някаква равна скална повърхност. Избърса калта от очите си и успя да се издърпа нагоре, въпреки протеста на изтерзаните си мускули и охлузената си кожа. Премигна нагоре към тесния отвор, но не виждаше вампирите да се спускат след него.
Намираше се на някаква скална издатина над дълбока и тъмна шахта с полегати стени. Имаше лишей, колкото да вижда какво има наоколо. Стените бяха от грапав камък, пропукани и сцепени на места, а на дъното имаше локва зловонна вода. Дали от бледото неестествено сияние на лишея или от замъгленото му зрение, но не можа да прецени размерите на шахтата, а освен това няколко издадени скали му пречеха да види един участък от нея. Наблизо в стената имаше отвор, който изглежда водеше към някаква дълбока пролука. Държа го под око, докато се изправяше на крака. Мястото беше идеално за спотайване на вампири или кадаври.
Стената непосредствено над него беше твърде стръмна, за да се изкачи по нея и той тръгна по издатината, за да намери място, където наклонът не беше толкова отчайващ. Тук долу изглежда беше пълно с отпадъци от криптата. Спъна с в купчина кости и ритна някакви скални отпадъци, които се разпиляха с толкова сладникав мирис, че едва не повърна.
Над главата му се чу шум, след което го засипа порой от камънаци и един кадавър изскочи от процепа и се втренчи право в него. Никола посегна към пистолета си, но се сети , че беше празен. Той се хвърли бързо към стената и грабна един камък. Успя да види, че съществото е възрастен кадавър, с дотолкова разкривени черти, че едва напомняха човешки, с парцаливи остатъци от дрехи, след което то се хвърли покрай него и се шмугна в дълбокия процеп, който беше забелязал преди това.
Никола се загледа след него и смръщи вежди. Това… не е на добре.
чу как в дъното на шахтата нещо се раздвижва тежко и дращи по камъка. Никола се поколеба, но дори да се приближеше максимално предпазливо до издатината, просто щеше да стане по-добра мишена. Щеше да е по-хубаво да го посрещне опрял гръб на стената, каквото и да беше. Тогава нещото изръмжа.
Звукът бе нисък и плътен, подобен на трошене на скала, но животинското в него не можеше да се сбърка. Отекна в шахтата като тътен от далечен подземен влак. Това не е нито вампир, нито кадавър. Никола долепи гръб до стената и затаи дъх.
Изотдолу се показа нещо и изпълзя от тъмнината. В първия момент се сля с петнистата скална повърхност, но след това различи нещо смътно наподобяващо човешка глава със сивкаво-зеленикава прогнила плът. Откъм скалата над главата му се чу дращене на нокти и Никола неволно помръдна леко, преди да се осъзнае. Остана неподвижен, дори когато върху главата му се изсипа порой от големи и малки камъни. След това видя кадавъра, който изхвърча от прикритието си на издатината отгоре и се втурна по склона.