Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола вече беше прекрачил гладкия каменен перваз на прозореца, когато осъзна какво прави. Поколеба се, ослуша се за таласъма и чу поредното приглушено ръмжене отекващо в процепа. Наведе се толкова ниско, колкото можа, пусна се и скочи на издатината непосредствено отдолу. Опита се да се придвижи възможно най-тихо и заслиза по скалистия склон, псувайки камъчетата, които ботушите му подритваха. Отблизо видя, че тялото е със съответния ръст и че е облечено в избеляла нощница. Ако не е мъртъв, помисли си Никола. Ако не бяха го убили, когато са го хвърлили тук или все още не го беше убила вековната влага в това място. Стигна до голата скала и клекна до неподвижното тяло, за да отметне косата от лицето му.
Беше Арисилд. Лицето му беше бяло и под очите му имаше синини, само това видя на светлината на лишея. Изглеждаше мъртъв. Но той изглеждаше мъртъв и преди. Никола го обърна и положи внимателно главата му на земята. По косата му имаше кал и нощницата му беше мръсна и изпокъсана от контакта с влажния камък, но Никола не виждаше никакви нови рани. Дори да имаше дишане, то беше недоловимо, а собственият пулс на Никола така кънтеше, че не можеше да долови този на Арисилд. По дяволите, и двамата със сигурност ще умрем много скоро. Но Ишам беше казал, че Арисилд бил на път да се свести.
Никола го потупа по лицето и разтри вледенените му ръце, докато се опитваше да размишлява. Ишам беше казал нещо и за „пръстен от труп“, който Мадел била махнала. Никола не беше чувал този термин, но си спомни интереса, проявен от Мадел към пръстена, който бе обгорил плътта около пръста на мъртвата жена в Шалдом Хаус. По пръстите на Арисилд не се виждаше никакъв пръстен, но това беше така и преди, когато го бяха намерили в същото състояние в апартамента му.
Никола опипа всички пръсти на Арисилд, като си даваше сметка за илюзиите или за отклоняващите заклинания, след което провери и краката му. Напипа твърда метална халка на кутрето и почти не повярва, че е намерил нещо. Измъкна халката и клекна на пети като наблюдаваше Арисилд с надежда.
Не настъпи промяна или поне видима промяна. Никола погледна пръстена, който беше махнал. Беше обикновена метална халка, без никакви гравирани странни надписи или знаци, но реши много да внимава да не я надене без да иска на някой от своите пръсти. Арисилд все още не показваше признаци на събуждане и в тишината… Тишина. Не чувам таласъма, помисли Никола. Той пъхна пръстена в джоба си и сграбчи Арисилд за ръцете, вдигна го и успя да го преметне през рамо. Нямаше понятие от колко време насам беше замлъкнало съществото; ако имаше късмет, може да се беше разсеяло с още някой претичал покрай него кадавър.
Успя да изнесе Арисилд по склона и до издатината точно под прозореца, но това стана бавно и много трудно. Никола го остави долу, подпря го на стената и пое дълбоко въздух. Сега трябваше да изкачи скалата към отвора с цялата тежест на Арисилд на рамото си.
Понечи отново да го вдигне, но застина, когато чу ронене на камъни откъм отсрещния край на шахтата. Никола остави Арисилд и се огледа трескаво. Видя малък процеп там, където скалата стърчеше от старата каменна стена, а освен това пред него имаше допълнителна издатина, която осигуряваше известно прикритие. Никола видя жалките и доста скорошни останки на последното същество, което беше потърсило прикритие там и побърза да ги изхвърли, след което стигна толкова близо до ъгъла, колкото можа. Завлече Арисилд със себе си и положи безжизненото му тяло в скута си, а главата му на рамото си. Тук се намираха в пълен мрак и имаха малко повече шансове, отколкото на открито.
Отново се срутиха камъни, след което чу тихо движение откъм далечния край на шахтата. Никола спря да диша и дори да мисли, когато огромният таласъм се появи пред погледа му. Главата му се стрелкаше напред и назад в търсене на жертви. Той знаеше, че тук има нещо живо или поне нещо, което мърдаше и което още не се беше предало.
Никола несъзнателно стисна по-силно Арисилд. Магьосникът изведнъж пое дълбоко въздух. Пробужда се, помисли си зашеметен Никола. Страхотен момент за доказване на правотата на Ишам. Той сведе глава към ухото на Арисилд и с почти беззвучен шепот изрече:
— Не мърдай.
Таласъмът прекоси пода на шахтата, вдигайки облаци прах и мръсотия с чуканите, които му служеха за крака. Арисилд не даде признак, че го е чул или разбрал, но не помръдна повече. Сега Никола усещаше дишането му, дълбоки равномерни дихания, сякаш спеше естествен сън. Навярно това беше някакво междинно състояние преди идването в съзнание. Никой не знаеше колко време щеше да му е нужно, за да се свести или пък за да е способен да направи магия, когато се свести. Мисли, каза си Никола. Измисли някакъв умен начин да убиеш това нещо, защото то няма да се махне, докато не ни намери.