Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Погледите им се срещнаха. Този на Арисилд беше тревожен. Той каза:
— Трябва да си много предпазлив.
— Предпазлив ли? Искаш да кажеш самоубийствено бърз, нали? — попита леко усмихнат Никола — Ти ще се оправиш ли, ако те оставя тук? Има вампири и онези кадаври, за които ми каза. Ще успееш ли да се опазиш?
— О, ще се оправя. — Арисилд му махна успокоително, като че ли Никола го оставяше в някое кафене на „Цветна“ и единственият проблем беше след това да намери кабриолет, с който да се прибере. — Тръгвай. Аз тръгвам след теб веднага щом мога.
Никола се измъкна от процепа и внимателно се изправи в цял ръст като държеше таласъма под око. Той обикаляше на едно място в далечния край на шахтата, залиташе като пиян и ръмжеше на сенките и бе твърде далеч от мисълта да му обръща внимание.
— Никола, — изрече припряно Арисилд — Пази се. Той е могъщ магьосник, но да знаеш, че аз те смятам за по-добър стратег и тактик от него.
Никола нямаше време да се замисли над тази оценка. Кимна на Арисилд и започна да изкачва стената.
Никола бе отчел възможността вампирите все още да го причакват горе в тунела, но просто не знаеше как да постъпи в такъв случай. Докато огромният таласъм все още бродеше безцелно наоколо, нямаше възможност на търси друг изход от шахтата.
Отправи се към процепа в другата част на шахтата и оттам към издатината в основата на склона. Пукнатината в горната му част се виждаше като черна кръпка на неравния камък и май оттам не надничаха никакви вампири. Започна да се изкачва.
Когато стигна догоре, го боляха раменете, а пръстите му кървяха изпод онова, което беше останало от ръкавиците. В този тунел беше твърде тъмно, за да разбере дали някакви вампири го причакват или не, но не чуваше наоколо никакво раздвижване. Той се набра на ръба на цепнатината и се свлече задъхан на пода на тунела, Ако вампирите се появяха сега, дори нямаше да има борба. Измина време преди Никола да се извърти и да се изправи на крака. За да стигне до тунела, се налагаше отново да прескочи процепа, но след като се полута известно време в тъмното, откри, че на отсрещната страна има достатъчно широк ръб, покрай който можеше да се промъкне с минимална опасност да полети надолу с главата обратно в шахтата. След като го стори, продължи да се придвижва с опипване, докато относително ярката светлина на лишея в основната пещера стана видима в края на тунела. Там спря, долепи се до стената и направи опит да събере мислите си.
Осъзна, че, спрямо катакомбата се намираше от онази страна на пещерата, откъдето не трябваше. Плесенясалите стени на близките крипти му пречеха да вижда останалата част от пещерата, но от отразената от покрива светлина, разбираше, че са запалени още факли, най-вероятно около централната крипта. Макоб сигурно се подготвяше да действа. Трябва ми изглед към онова, което става там.
Той тръгна покрай ръба на пещерата обратно към изхода като прескачаше по пътя си отломки от изпочупени статуи. Когато стигна до другата страна, откри една ниска крипта близо до стената, където можеше да заеме позиция. Той скочи, хвана се за камъка и издрапа по покрива. Оттук виждаше централната крипта.
Факлите осветяваха миниатюрното укрепление и изящните зъбери хвърляха сенки с причудлива форма върху големия пропукан купол. Постаментът беше празен, ако не се броеше някаква странна сянка отгоре му. Не, не беше сянка, помисли Никола. Потърси в джобовете си малък бинокъл. Когато погледна през него видя прислужника на Октав, застанал близо до вратата на криптата и фактически върху самия подиум… Върху светлия камък имаше тъмни фигури, вероятно от сажди. Повечето от тях се губеха в сенките, но онези които виждаше му бяха достатъчни, за да разбере, че Макоб подготвя извършването на заклинание.
Зад него се чу срутване на камъчета и Никола се извърна стреснато. На издатината отгоре, точно под пасажа стоеше един тъмен силует, който му махаше настойчиво.
— Мадлин — пое си дъх той.
Не знаеше дали да изпита облекчение, че тя е добре или да се ядоса, че още не се е измъкнала оттук. Той се изправи и се запъти към ръба на покрива.
Мадлин скочи и той я подхвана, след което и двамата клекнаха. Прегръдката им бе прекъсната, когато нещо твърдо и метално удари Никола в ребрата. Той я отдръпна на една ръка разстояние от себе си видя, че е провесила сферата на врата си в импровизирана превръзка.
— Търсим те навсякъде. — изрече тя, останала без дъх.
— Търсите ме?
Мадлин погледна надолу към сферата и поклати отнесено глава.
— Исках да кажа, че аз те търся. Намерих Ронсард и Хал и ги изведох навън.
— Браво. Какво правиш пак тук, тогава?