Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Нещото отдолу се раздвижи замаяно и изведнъж прие съвсем отчетлива човешка форма. Кожата му беше страшно обезцветена и на места зееше и разкриваше оголени жълтеникави кости. Никола помисли, че това я някаква по-голяма разновидност на кадаврите, докато нещото не започна да се изкачва по склона към онзи, който отчаяно се опитваше да избяга.
Видяно отдалеч, то бе по-голямо от което и да е човешко същество и беше високо шест-седем метра. Придвижвайки се с неестествена скорост, то изкачи склона и хвана кадавъра. Досега Никола беше видял горната част на главата му и то беше застанало доста по-надолу в шахтата, отколкото си мислеше. По черепа му все още имаше провиснали остатъци от коса и от кръста нагоре бе оковано цялото във вериги. Кадавърът успя само да изпищи преди нещото да го разкъса.
Никола започна бавно да се промъква на заден ход към процепа в каменната стена. Можеше да е задънен проход и можеше да гъмжи от кадаври, но поне беше твърде тесен, за да се вмъкне вътре това. Сигурно беше поредния мъртъв таласъм, като онзи, който Макоб беше използвал за Изпратеното. Навярно беше погребан и отдавна забравен в катакомбата под основите на сегашния град
То изяждаше кадавъра или поне се опитваше. То не разбира, че той е мъртъв, помисли Никола. Гледката щеше да го накара да повърне, ако страхът вече не беше изместил всякакви други емоции. Той стигна до края на издатината и внимателно го опипа с крак.
Нещото изведнъж се обърна, сякаш го беше чуло. Стори му се, че единственото оцеляло око гледа право в него, макар да беше покрито с плътен бял слой; другото око представляваше празна кухина, обградена от оголена черепна кост. Устата му беше зинала и разкриваше изпочупени зъби. Прогнилите устни се свиха в ръмжене. Никола скочи на следващата издатина. чу го зад себе си, когато се приземи и започна да се катери по неравната скала. Усети, че го хваща за палтото, точно когато стигна до ръба на процепа, след което се хвърли напред. Палтото се съдра и той се изтърколи по неравните скали и вонящите отпадъци. Разочарованият вой отекна в тесния проход.
Никола пропълзя няколко метра надолу преди да се обърне и да погледне.
Нещото ровеше около ръбовете на процепа и удряше по камъка, бясно, че е изпуснало плячката. От толкова близко разстояние, лицето му беше дори още по-отвратително, мъртвата разложена кожа разкриваше костите отдолу, а зъбите му бяха като изпочупени жълтеникави кинжали. Видя раната, която навярно го беше убила първия път, огромна дупка отстрани на черепа, пробита сякаш от гюлле или балиста#.
Това би бил позорен край за една авантюристична кариера, помисли си Никола и пое дълбоко въздух, за да се опита да успокои биещото си като камбана сърце. Ръката му гореше и той осъзна, че докато се е катерил е скъсал ръкавицата и я е одрал без дори да забележи. Намери носна кърпа във вътрешния джоб на палтото си и попи кръвта, след което се изправи предпазливо като се опитваше да не обръща внимание на факта, че коленете му все още са омекнали. С наведена глава, за да не се удари в ниския таван на прохода, той тръгна навътре и надолу като се препъваше в костите и другия невъобразим боклук, който покриваше пода.
Беше толкова тъмно и туфите светещ лишей бяха толкова нарядко, че в процепите и дупките в скалите можеше да се крият произволно число кадаври, но нищо не го нападна. Никола реши, че ще бъде в безопасност докато таласъмът продължава да чопли входа на прохода и ръмжи от безсилие. Все още активните кадаври там долу вероятно се бяха научили кога трябва да се покриват; щяха да стоят мирни и тихи докато онова същество не си отидеше.
Мракът отпред изсветля малко и Никола се насочи натам. Проходът се стесняваше все повече и на места трябваше да прескача срутени канари и да се провира през тесни пролуки. През последната се промъкна с усилие и едва не падна на застлан с каменни плочки под. Откъм отвора проникваше достатъчно светлина, за да види, че това беше стая, построена от дялани камъни, а не просто кухина в скалата. Навярно друг участък от старата крепост. Отворът някога беше представлявал квадратен прозорец, но единият му ъгъл беше разрушен и му придаваше неправилна форма. Беше нависоко в стената и Никола се огледа за дупки в древната мазилка където да се хване и да стъпи, за да може да погледне вътре.
Наблизо се намираше друг участък от шахтата с размер горе-долу наполовина на този, който обитаваше таласъмът. От едната страна имаше пропаст, която навярно водеше към другата част, а отгоре имаше кръгъл, изкуствен отвор. Никола все още чуваше воя на съществото и драскането по другия вход на процепа, така че поне засега беше в безопасност. По издатините отдолу бяха разпръснати кости, както и множество тела в не много напреднал стадий на разложение, все още облечени в парцаливи дрехи. Никола примигна като видя един блед силует на издатината на няколко метра по-надолу и изведнъж настръхна. Тялото лежеше с лице към пода, но косата беше дълга почти до раменете и беше съвсем светла.