Смъртта на Некроманта

— Не, в Мадлин е. Тя слезе тук долу с мен, но се разделихме и тя се измъкна. Поне се надявам да се е измъкнала. — Никола отново погледна с безсилие таласъма — Изобщо не успях да я потърся.

— Добре поне, че не е в този Макоб. Предполагам, че изобщо не трябваше да я създаваме, но вече е малко късно за съжаления, нали?

— Какво прави тя? — поиска да разбере Никола.

Радваше се, че Арисилд е жив, но същевременно изпитваше желание да удари главата на магьосника в най-близката скала.

— Не е лесно да се каже. — Арисилд махна настойчиво — По малко от всичко, поне така си мисля, ако съдя по заклинанията, които Едуар искаше да вложа в нея. По онова време си мислех, че той знае за магията повече от мен, въпреки че така и никога да не можа да направи магия. Сферите трябваше да позволят на всеки да прави заклинания, дори на хора без талант и без способности в магията. Всичко се основаваше на теориите на Едуар за начина на работа на етерната равнина. Той смяташе, че всички имат някаква способност да долавят присъствието на магически явления…

— Дори това да се случва на подсъзнателно ниво. Да, казвал ми го е.

Никола беше слушал всичко това в подробности преди смъртта на Едуар. Той смяташе, че само хората със свръхчувствително възприятие за магията, които я възприемаха на съзнателно ниво, можеха да се научат да бъдат магьосници, но и че всеки я осъзнава по някакъв начин.

— Но Роан каза, че сферите работят само за някой с поне малък магически талант, независимо какво е искал Едуар.

— Да. Едуар беше разочарован. Те така и не се получиха както ги искаше. Но Мадлин има известен талант, би трябвало да може да я управлява. Ако може да й даде известна насока, сферата сама ще свърши останалото — Арисилд се замисли — Този Макоб — той е мъртъв, казваш? Не е възможно да остава в равнината на живите и да използва силата си без някакъв вид съдействие. Ако в цялата работа няма замесен друг магьосник, значи тук го задържа сферата, която е взел. Ако Макоб я използва по предназначението й, това е все едно да има до себе си друг жив магьосник, който прави заклинания за него и му е напълно подчинен. Ако успее да принуди духа си да насели отново тялото му, той повече няма да има нужда от сферата, но тя ще го направи… ами, ужасно могъщ. — Арисилд изрече това с извинителен тон, сякаш вината беше негова. — Сферите изглежда придават на притежателя си, поне до някаква степен, могъществото на магьосника, спомогнал за създаването им. Аз вложих най-добрите си заклинания в последната, за която помогнах на Едуар. Всичката машинария вътре, онези лостчета и нещица, те помнят заклинанията. Едуар ми го обясни, но аз така и не го разбрах.