Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Това вече ни го каза — отвърна й кисело Риале, а Тион глухо попита:
— И как ще го призове то?
От Ранд ал-Тор тя можеше и да се страхува, но от нещо друго — едва ли. Във всеки случай не и от Севанна. Белинде леко погали кубчета с кокалестия си пръст и свъси опърлените си от слънцето вежди.
— Казах ви всичко, което трябва да знаете — изсумтя Севанна. Значително повече, отколкото им се полагаше според нея, но се налагаше. Инак те всички щяха да бъдат с копията, заедно с останалите Мъдри, и да ядат спечен хляб и сушено месо. Или щяха да тичат на изток, търсейки напразно някакви следи от други оцелели. И да се пазят непрестанно от преследвачи. По петдесет мили щяха да покриват преди да спрат. — Думите не ще съдерат кожата на глигана, още по-малко ще го убият. Ако предпочитате да избягате в планините и да прекарате живота си в тичане и криене, вървете. Ако не, направете каквото трябва.
Сините очи на Риале я изгледаха предизвикателно, а също и сивите на Тион. Дори Модара я изгледа със съмнение — а тя и Сомерин най-много й помагаха да държи останалите здраво в ръцете си.
Севанна зачака. Не искаше да ги подканя повече, нито да ги моли. Външно беше спокойна, но стомахът й се сгърчи от гняв. Нямаше да позволи да я надвият само защото тези жени нямаха никакъв кураж.
— Щом трябва да го правим… — въздъхна Риале. С изключение на липсващата Терава, тя най-често се съпротивляваше, но Севанна разчиташе тъкмо на нея. Гръбнакът, отказващ да се превие, най-често се оказваше гъвкав, поддадеше ли веднъж. Това бе в сила както за жените, така и за мъжете. Риале и останалите впериха очи в кубчето.
Севанна, разбира се, не видя нищо. Много добре разбираше, че дори да не направят нищо, могат да твърдят, че просто не е подействало, и тя така и нямаше да разбере.
Изведнъж обаче Сомерин ахна, а Мейра прошепна:
— То засмуква повече. Вижте. — И посочи. — Огън, тук и тук, и Земя, и Въздух и Дух, изпълват каналчетата.
— Не всички — каза Белинде. — Могат да бъдат запълнени по много начини, струва ми се. И има места, където потоците… се усукват… около нещо, което го няма там. — Челото й се набръчка. — Би трябвало да засмуква и мъжката част също така.
Севанна беше готова да даде всичко, за да може да види какво става. Почти всичко. Как можеше да са такива страхливки? И защо се оставяха страхът им да проличи?
Най-сетне Модарра каза:
— Какво ли би станало, ако го докоснем с Огън някъде другаде?
— Заредиш ли зовящата кутийка много или погрешно, ще се стопи — чу се мъжки глас. — Може дори да изб…
Жените скочиха и започнаха да се оглеждат. Аларис и Модарра стигнаха дотам, че извадиха ножовете си, въпреки че нямаха нужда от стомана, след като си имаха Единствената сила. Нищо не се движеше сред шарените сенки, птица дори не прехвръкна.
Севанна остана спокойна. Повярвала беше всъщност може би само на една третина от всичко, което влагоземецът й беше казал — е, не и на това, но пък беше познала гласа на Каддар. Влагоземците винаги имаха повече имена, но той й беше казал само това. Криеше твърде много тайни според нея.
— Седнете — разпореди се тя. — И върнете потоците там, където си бяха. Как ще мога да го извикам, ако се плашите от думите му?
Риале бързо се извърна. Очите й бяха пълни с неверие. Несъмнено се чудеше как е разбрала, че са престанали да преливат, но пък тази жена просто не мислеше с ума си. Бавно и много притеснено жените отново насядаха в кръг.
— Събрахте кураж значи — чу се отново гласът на Каддар. — Хванахте ли ал-Тор?
Нещо в тона му я сепна. Нямаше как да го знае. Но го знаеше. Тя се отказа от всичко, което се беше подготвила да му каже.
— Не, Каддар. Но все пак искам да поговорим. Ще се срещна с теб след десет дни там, където се срещнахме за първи път. — Щеше да стигне до долината в Камата на Родоубиеца по-скоро, но й беше нужно време да се подготви. Как го беше разбрал?
— Добре, че каза истината, момиче — каза сухо Каддар. — Ще разбереш, че не обичам да ме лъжат. Поддържайте линията, за да намеря къде сте, и ще дойда при вас.
Севанна смаяна се втренчи в куба. „Момиче?“
— Какво каза? — настоя тя. „Момиче!“ Не можеше да повярва на ушите си. Риале подчертано избягваше да я погледне, а пък устата на Мейра се изкриви в усмивка — непохватна, защото го правеше рядко.
Каддар въздъхна.
— Кажи на своята Мъдра да продължи да прави точно това, което прави сега — нищо друго — и ще дойда при теб. — Насиленото търпение в тона му изскърца като каменен хромел, мелещ зърно. Получеше ли това, което й трябваше от влагоземеца, щеше да го облече в бялото на гай-шайн. В бяло ли? В черно!