Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— ПРЕД ВАС Е КАРТАТА НА НАШИЯ МАРШРУТ. ВЪПРЕКИ ЧЕ ЛИНИЯТА НА МЕСТА ПРАВИ ЗАВОИ, ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕ, ЧЕ ПЪТЯТ СЕ ДВИЖИ НА ЮГОЗАПАД, СЛЕДВАЙКИ ПЪТЕКАТА НА ЛЪЧА. ЦЯЛОТО РАЗСТОЯНИЕ Е МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ ХИЛЯДИ КОЛЕЛА… ИЛИ ОСЕМ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН КИЛОМЕТРА, АКО ПРЕДПОЧИТАТЕ ТАЗИ ЕДИНИЦА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. НЯКОГА МАРШРУТЪТ БЕШЕ ПО-КРАТЪК, НО ТОВА БЕ ПРЕДИ ВСИЧКИ ВРЕМЕННИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ ДА ЗАПОЧНАТ ДА СЕ РАЗПАДАТ.
— Какво означават тези… „временни закономерности“? — попита Сузана.
Блейн отново злобно се изсмя, но не благоволи да й отговори, а продължи „лекцията“ си:
— ТЪЙ КАТО СЕ ДВИЖА С МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ЩЕ ДОСТИГНЕМ КРАЙНАТА ТОЧКА НА МОЯ МАРШРУТ СЛЕД ОСЕМ ЧАСА И ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТ МИНУТИ.
— Скоростта му е над деветстотин километра в час — смаяна прошепна Сузана. — Боже мой!
— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ РЕЛСАТА ПО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МАРШРУТА Е НА МЯСТОТО СИ. ИЗМИНАХА ДЕВЕТ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА ОТ ПОСЛЕДНОТО МИ ПЪТУВАНЕ, ЕТО ЗАЩО НЕ ЗНАМ КАКВО Е СЪСТОЯНИЕТО НА ЖЕЛЕЗНИЯ ПЪТ.
Стената откъм югоизточната страна на града постепенно се приближаваше. Бе висока, а горната й част беше ерозирала и от нея се търкаляха камъчета. По продължението й лежаха скелети — хиляди мъртви жители на Луд. Отворът, към който бавно се движеше Блейн, беше с дълбочина около шест метра, а дървената естакада, поддържаща линията, беше почерняла, като че някой се беше опитал да я взриви или да я изгори.
— Какво ще правим, ако някъде линията е прекъсната? — поинтересува се Еди. Внезапно осъзна, че всеки път, когато се обръщаше към Блейн, повишаваше глас, сякаш говореше по телефон и връзката беше лоша.
— ПРИ СКОРОСТ ДЕВЕТСТОТИН И ШЕЙСЕТ КИЛОМЕТРА В ЧАС, АКО ЛИНИЯТА Е ПРЕКЪСНАТА, ЩЕ СЕ СБОГУВАМЕ С ТОЗИ СВЯТ, ПРИЯТЕЛИ.
— Я престани — сопна се младежът. — Не мога да повярвам, че съвършена машина като теб не е в състояние да следи състоянието на релсовия път.
— ЕДНО ВРЕМЕ МОЖЕХ — отвърна Блейн, — НО КОГАТО ПОТЕГЛИХМЕ, УНИЩОЖИХ ТЕЗИ СЕНЗОРИ.
Еди зяпна от изумление.
— — Защо?
ЗАЩОТО ТАКА Е МНОГО ПО-ИНТЕРЕСНО, НАЛИ? Еди, Сузана и Джейк смаяно се спогледаха. Роланд, който очевидно не беше изненадан, седеше неподвижно с ръце на коленете си и се взираше в бордеите и разрушените сгради, над които влакът преминаваше.
— СЪСРЕДОТОЧЕТЕ СЕ, КОГАТО НАПУСКАМЕ ГРАДА, И ЗАПОМНЕТЕ ОНОВА, КОЕТО ЩЕ ВИДИТЕ — обади се Блейн.
Невидимият вагон за барони се движеше към отвора в стената. Влакът премина през „тунела“ и когато излезе от другата страна, Еди и Сузана едновременно изкрещяха. Джейк погледна, сетне закри с длани очите си. Ко истерично залая.
Роланд се взираше надолу, очите му бяха широко отворени, стиснатите му устни образуваха тънка линия, подобна на белег. Осъзна истината и в съзнанието му сякаш проблесна мълния.
Отвъд Великата стена на Луд започваше истинската пустош.
7
Докато се приближаваха към стената, влакът се движеше под наклон и релсовият път се намираше на десетина метра над земята. Пътешествениците бяха изумени от гледката отвъд тунела, защото Блейн вече се движеше на умопомрачителна височина — двеста и четиридесет-триста метра.
Роланд се обърна към стената, която бавно се отдалечаваше. Сторила им се беше огромна, но сега изглеждаше незначителна — като нащърбен каменен нокът, прилепнал към необятната пустош. Гранитни скали, мокри от дъжда, се спускаха в наглед бездънна пропаст. В каменистата почва под стената зееха големи дупки, подобни на празни очни кухини. От тях бликаше черна вода, над която се кълбеше пурпурна мъгла. Мътните потоци се спуснаха по гранитните прагове, образувайки зловонни водопади. „Навярно тук се изливат всички отходни води на града — помисли си Стрелецът. — Право в ямата.“
Ала това не беше яма, а котловина. Сякаш земята отвъд града е била разпростряна върху гигантски асансьор и в някакъв момент в незапомненото минало асансьорът внезапно се е спуснал надолу, повличайки със себе си огромна част от света. Еднорелсовата линия на Блейн върху тясната дървена естакада, издигаща се над котловината под дъждовните облаци, сякаш висеше в празното пространство.