Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Нямам представа — разсеяно отвърна Стрелецът и по изражението му Еди разбра, че дори сега, когато се носеха на стотици метри над земята и бяха в плен на машина, на която очевидно й хлопаше дъската, Роланд отново беше погълнат от мисли за проклетата си Кула.
— В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ НИКОГА НЕ ПРЕСТАНАХ ДА СЛУЖА НА ЖИТЕЛИТЕ НА ЛУД — продължи Блейн. — ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО ПУСНАХ ОТРОВНИЯ ГАЗ И ГИ УБИХ.
— Наистина си ненормален, ако вярваш, че по този начин си ги спасил — обади се Сузана.
— МОЖЕ ДА СЪМ НЕНОРМАЛЕН, НО НЕ СЪМ ЛУД — заяви Блейн и отново избухна в истеричен смях. След няколко секунди роботът отново заговори: — БЯХА ЗАБРАВИЛИ, ЧЕ ГЛАСЪТ НА МОНО Е И ГЛАСЪТ НА КОМПЮТЪРА. ПО-КЪСНО ЗАБРАВИХА, ЧЕ СЪМ ТЕХЕН СЛУГА И ЗАПОЧНАХ АДА ВЯРВАТ, ЧЕ СЪМ БОГ. ТЪЙ КАТО БЯХ СЪЗДАДЕН ДА СЛУЖА НА ХОРАТА, АЗ ИМ СЕ ПОДЧИНИХ И СЕ ПРЕВЪРНАХ В ОНОВА, КОЕТО ИСКАХА: В БОГ, КОЙТО НАГРАЖДАВА ИЛИ НАКАЗВА СПОРЕД ПРИЩЯВКИТЕ СИ… ИЛИ НА ПРИНЦИПА НА ПРОИЗВОЛНИЯ ПОДБОР, АКО ПРЕДПОЧИТАШЕ ПОДОБНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ. ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ТОВА МЕ ЗАБАВЛЯВАШЕ, ПОНЕ ДО ПРЕДИ МЕСЕЦ, КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА МИ КОЛЕЖКА ПАТРИША СЕ САМОУБИ.
Сузана си помисли: „Наистина му хлопа дъската. Може би неспособността му да се ориентира във времето е още една проява на безумието му или доказателство за упадъка на света на Роланд.“
— ВЪЗНАМЕРЯВАХ ДА ПОСЛЕДВАМ ПРИМЕРА Й, КОГАТО СЕ ПОЯВИХТЕ ВИЕ — ИНТЕРЕСНИ ХОРА, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ГАТАНКА.
— Почакай! — възкликна Еди и вдигна ръка. — Нещо не се връзва. Разбирам желанието ти да сложиш край на съществуването си — хората, които са те създали, отдавна са мъртви, през последните двеста-триста години почти не е имало пътници и навярно ти е омръзнало да пътуваш празен от Луд до Топика, но…
— ЧАКАЙ МАЛКО, ПРИЯТЕЛ — прекъсна го Блейн, който отново говореше като Джон Уейн. — ДАНО ДА НЕ СИ СИ ВЪОБРАЗИЛ, ЧЕ СЪМ НЯКАКЪВ ОБИКНОВЕН ВЛАК. БЛЕЙН, С КОГОТО СЕГА РАЗГОВАРЯШ, СЕ НАМИРА В ПОДЗЕМИЯТА НА ЛУД НА ПЕТСТОТИН КИЛОМЕТРА ОТТУК. ВРЪЗКАТА С НЕГО СЕ ПОДДЪРЖА ЧРЕЗ ШИФРОВАНИ ИМПУЛСНИ РАДИОТРАНСМИСИИ.
Джейк внезапно си спомни за сребристата пръчка, която беше изникнала на „челото“ на Блейн. По същия начин се показваше антената на бащиния му мерцедес, когато включеха радиото.
„Ето как се свързва с компютърните банки над града — помисли си той. — Ех, ако можехме да счупим антената…“
— И все пак наистина възнамеряваш да се самоубиеш, независимо къде се намира истинското ти „аз“ — настоя Еди.
Блейн мълчеше, но тишината беше някак напрегната, сякаш влакът дебнеше и търпеливо чакаше.
— Ти спеше, когато те открихме, нали? — попита Сузана.
— СЛУЖЕХ НА БЕЛОВЛАСИТЕ, КАТО ПУСКАХ ЗАПИСА С БИЕНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ „БАРАБАНИ“, КАКТО МЛАДИТЕ ГИ НАРИЧАХА, НО ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ БЯХ ЗАДРЯМАЛ.
— Защо не ни отведеш до края на маршрута си, след което отново ще можеш да заспиш?
— Защото е откачен — повторно прошепна Джейк.
— ЗАРАДИ СЪНИЩАТА — едновременно с него произнесе Блейн и гласът странно наподобяваше на гласа на малкия му двойник.
— Защо не заряза всичко, когато Патриша се самоуби? — попита Еди. — Питам се защо не сте приключили земния си път заедно, след като мозъците и на двама ви са част от един компютър.
— ПАТРИША ПОЛУДЯ — търпеливо обясни Блейн, сякаш беше забравил признанието си, че е започнал да обезумява. — НО ПОЛОЖЕНИЕТО Й СЕ УТЕЖНЯВАШЕ ОТ МЕХАНИЧНА ПОВРЕДА. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ПОВРЕДАТА Е НЕВЪЗМОЖНА ПРИ НИСКОСКОРОСТНАТА ТЕХНОЛОГИЯ, НО, РАЗБИРА СЕ, СВЕТЪТ СЕ Е ПРОМЕНИЛ. СЪГЛАСЕН ЛИ СИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД?
— Да — отговори Стрелецът. — В Тъмната кула се вихри заболяване, което е причина за всички промени. То се разпространява и безплодната пустош под нас е поредното доказателство за съществуването му.
— НЕ МОГА ДА ПОТВЪРДЯ ИЛИ ДА ОТРЕКА ИЗЯВЛЕНИЕТО ТИ. ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ МИ УРЕДИ В КРАЙНИЯ СВЯТ, КЪДЕТО СЕ НАМИРА ТЪМНАТА КУЛА, ИЗЛЯЗОХА ОТ СТРОЯ ПРЕДИ ОСЕМСТОТИН ГОДИНИ. ЕТО ЗАЩО НЕ РАЗЛИЧАВАМ ФАКТИТЕ ОТ ПОВЕРИЯТА. ВСЪЩНОСТ ПОНАСТОЯЩЕМ НЕ СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДВЕТЕ ПОНЯТИЯ. СТРУВА МИ СЕ ДОСТА АБСУРДНО И СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ Е ВЪЗДЕЙСТВАЛО ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА УМСТВЕНОТО МИ ЗАБОЛЯВАНЕ.
Думите на Блейн напомниха на Еди за нещо, което неотдавна Роланд беше споменал. Напразно се опитваше да възкреси в паметта си думите; спомняше си само как Стрелецът раздразнено говореше, което беше нетипично за него.