Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— ДОСТА СИ НЕУЧТИВ, КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ САМ ДОЙДЕ ДА МЕ МОЛИШ ДА ТЕ ЗАКАРАМ ДО ЖЕЛАНОТО ОТ ТЕБ МЯСТО — раздразнено отбеляза Блейн.
— Заплатихме за пътуването — обади се Сузана. — Нали отгатнахме гатанката ти?
— Освен това си конструиран, за да превозваш хора — намеси се Еди.
Блейн не отговори, но от високоговорителите се разнесе гневно съскане и младежът съжали, задето не си беше държал езика зад зъбите. Около тях започнаха да изплуват цветни петна. Тъмносиният килим се появи и закри ужасяващата картина на опустошение. Лампите на стените заблестяха и пътешествениците отново седяха във вагона за барони.
Стените завибрираха, дочу се бръмчене, двигателите заработиха на по-високи обороти. Джейк почувства как силна невидима ръка го притисна към седалката. Ко се огледа, тревожно изскимтя и заоблизва лицето на момчето. На екрана в предната част на вагона зелената точка, която се беше отдалечила на югоизток от виолетовата окръжност с обозначение „Луд“, замига по-бързо.
— Ще усетим ли преминаването през свръхзвуковата бариера? — неспокойно попита Сузана.
Еди поклати глава.
— Не. Не се безпокой.
— Знам нещо — неочаквано се обади Джейк. Спътниците му учудено го погледнаха, но той не говореше на тях, а се взираше в картата с маршрута. Разбира се, Блейн нямаше лице. Подобно на Великия и страшен Оз той беше само безплътен глас, но картата заместваше лицето му. — Знам нещо за теб, Блейн.
— СИГУРЕН ЛИ СИ, МАЛКИ СЛЕДОТЪРСАЧО? Еди се наведе и прошепна на момчето:
— Внимавай, струва ми се, че той не знае за другия глас. Джейк едва забележимо кимна, без да откъсва поглед от картата.
— Знам защо пусна отровния газ и уби толкова много хора. Знам защо се съгласи да ни повозиш — във всеки случай не беше задето разгадахме гатанката ти.
Блейн пискливо се изкиска (пътешествениците бяха установили, че характерният му смях е много по-неприятен от смехотворното му подражание на прочути киноактьори или от мелодраматичните му и някак си детински заплахи), но не каза нищо. Невидимите двигатели равномерно бучаха. Въпреки че пътниците не виждаха околния пейзаж, усещаха, че влакът се движи с огромна скорост.
— Възнамеряваш да се самоубиеш, нали? — продължи Джейк. Притискаше зверчето в прегръдките си и нежно го галеше. — И искаш да ни погубиш заедно със себе си.
— Недей! — изстена малкият Блейн. — Ако го предизвикаш, той ще го направи. Не разбираш ли…
Шепнещият глас замлъкна или беше заглушен от смеха на Блейн. Звукът беше пронизителен — така би се смял смъртно болен човек, изпаднал в делириум. Лампите запримигваха, сякаш механичният глас изразходваше прекалено много енергия. Сенките на пътниците заподскачаха като тревожни призраци по стените на вагона за барони.
— ЧАО, ЛЮБИМА, ДОСКОРО, ПИШИ МИ — каза Блейн — увереният му, спокоен глас сякаш звучеше отделно от истеричния му смях, което доказваше, че съзнанието му е раздвоено.
Моторите бръмчаха равномерно. А на картата мигащата зелена точка бързо започна да се движи към Топика, където Блейн възнамеряваше да убие себе си и пътниците си.
9
Когато истеричният смях най-сетне стихна, лампите престанаха да мигат.
— ИСКАТЕ ЛИ ДА ПОСЛУШАТЕ МУЗИКА? — попита Блейн. — ФОНОТЕКАТА МИ СЪДЪРЖА ПОВЕЧЕ ОТ СЕДЕМ ХИЛЯДИ КОНЦЕРТА. ПРЕДПОЧИТАМ ИМЕННО ТЯХ, НО МОГА ДА ВИ ПРЕДЛОЖА СИМФОНИИ, ОПЕРИ И ПОЧТИ НЕОГРАНИЧЕН ИЗБОР ОТ ПОПУЛЯРНА МУЗИКА. МОЖЕТЕ ДА ПОСЛУШАТЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УЕЙ-ГОГ. ТОВА Е ИНСТРУМЕНТ, ПОДОБЕН НА ГАЙДАТА. НА НЕГО СВИРЯТ НА ЕДИН ОТ НАЙ-ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА КУЛАТА.
— Обясни ни повече за този инструмент — обади се Джейк.
Блейн мълчеше.
— Какво искаше да кажеш, когато спомена за най-високите етажи на Кулата? — нетърпеливо попита Роланд.
Блейн само се изсмя.
— Да ти се намират записи на „Зи Зи Топ“? — язвително се обади младежът.
— ИСКА ЛИ ПИТАНЕ? КАКВО ЩЕ КАЖЕШ ЗА „СНЕЙК БУГИ“, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК?
Еди забели очи и промърмори:
— Вече не ми се слуша подобна музика.
— Защо? — внезапно попита Роланд. — Защо искаш да се самоубиеш?
— Защото е откачен — мрачно отбеляза Джейк.
— ВСИЧКО МИ ОМРЪЗНА. ОСВЕН ТОВА ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ СТРАДАМ ОТ ДЕГЕНЕРАТИВНО ЗАБОЛЯВАНЕ, ЗА КОЕТО ВИЕ, ХОРАТА, ИМАТЕ РАЗЛИЧНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ: ПОЛУДЯВАНЕ, ИЗГУБВАНЕ НА ВРЪЗКАТА С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, ОТКАЧАНЕ, ПРЕВЪРТАНЕ И ТАКА НАТАТЪК. МНОГОКРАТНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ МОЖАХА ДА УСТАНОВЯТ ИЗТОЧНИКА НА ПРОБЛЕМА. НАЛАГА СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, ЧЕ ТОВА Е УМСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ, ЛЕЧЕНИЕТО НА КОЕТО Е ИЗВЪН МОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. — Блейн замълча за миг, сетне продължи: — С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО УСЕЩАХ КАК РАЗСЪДЪКЪТ МИ СТАВА ВСЕ ПО-СТРАНЕН. ОЩЕ ПРЕДИ ВЕКОВЕ ЗАПОЧНА ДА МИ СЕ СТРУВА БЕЗСМИСЛЕНО ДА СЛУЖА НА ХОРАТА ОТ СРЕДНИЯ СВЯТ. НЕ СЛЕД ДЪЛГО МИ ОМРЪЗНА ДА ПРЕВОЗВАМ ШЕПАТА ЖИТЕЛИ НА ЛУД, КОИТО СЕ ОСМЕЛЯВАХА ДА МЕ ИЗПОЛЗВАТ. И ВСЕ ПАК РАБОТИХ ЗА ТЯХ СЪВСЕМ ДОСКОРО, ДО ПРИСТИГАНЕТО НА ДЕЙВИД КУИК. НЕ СИ СПОМНЯМ ТОЧНО КОГА СЕ СЛУЧИ ТОВА. РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД, МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ И МАШИНИТЕ СТРАДАТ ОТ СТАРЧЕСКО ОГЛУПЯВАНЕ?