Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Така си и беше.
— Що се занимаваш с таз мръсница? — хрипливо изрече Дета Уокър.
3
В гласа й се долавяха едновременно учудване и раздразнение.
— През целия си живот не е имала повече от тройка по математика. Нямаше да й пишат и толкова, ако не бях аз. — Замълча, сетне намусено добави: — Бащата също помагаше. Знаех спесиалните числа, ама той ни показа как да смятаме. Доставяше ми адско удоволствие. — Тя се изкиска. — Сузи не си спомня нищо, щото Одета така и не проумя за спесиалните чиста.
— Какви са тези „спесиални“ числа? — попита Еди.
— Прости, тъпако! — Младата жена погледна към Роланд. Изглеждаше така, сякаш беше излязла от хипнотичния транс… но всъщност не беше Сузана, нито пък дяволското изчадие, подвизаващо се под името Дета Уокър, макар да говореше като нея. — Един ден я гледам как отиде при бащата и взе да циври, че й писали двойка по математика… и то по фасулската алгебра. Можеше да се справи със задачите, щом аз можех, ама я мързеше да си размърда мозъка. Госпожицата си падаше по поезията и се смяташе за прекалено възвишена, че да се занимава с някаква си математика. — Дета отметна глава и се изсмя, но в гласа й вече не се долавяше предишната горчивина. Изглеждаше искрено развеселена от глуповатата си двойничка.
— А пък бащата й вика: „Ще ти покажа елин фокус, Дета, който научих в колежа. Този фокус ми помогна да се справя с простите чиста, ще помогне и на теб да откриваш почти всички такива числа.“ А пък оназ тъпачка Одета отвръща: „Учителят ни каза, че няма формула за определяне на простите числа.“ Татко й казва: „Няма, но можеш да ги хванеш, ако имаш мрежа.“ Казваше й „мрежата на Ератостен“. Вдигни ме да разгледам оназ кутия, Роланд, ще разгадая тъпата гатанка и ще си спечелим луксозно пътуване с влак. Стрелецът се подчини: Еди, Джейк и Ко застанаха зад него.
— Дай ми парчето въглен, дето го носиш в джоба си.
Стрелецът отново се подчини. Дета взе овъглената пръчка и разгледа ромбовидната числова матрица, сетне заяви:
— Не е точно като оназ, дето ни я показваше бащата, ама мисля, че ще се справя. Простите числа са като мен — гадни и специални. Такова чисто никога не се дели на други числа освен на единица и на себе си. Двойката също е просто число, щото се състои от две единици и се дели само на единица и на себе си, обаче това е единственото просто четно чисто. Останалите четни просто могат да се задраскат.
— Нищо не разбирам — обади се Еди.
— Естествено, нали си само едно глупаво бяло момче — отбеляза Дета, но тонът й не беше злобен. Отново се втренчи в матрицата, сетне започна да зачерква четните числа. — Три също е просто число, но нито едно чисто, получено чрез умножение по три, не може да бъде просто — продължи тя и Роланд дочу нещо, което го удиви и зарадва: постепенно жената преставаше да говори като Дета и гласът й започваше да прилича на гласа на Сузана Дийн. Не се налагаше да я изведе от хипнотичния транс — тя излизаше от него сама и съвсем естествено.
Сузана отново започна да задрасква с въглена числата кратни на три, които бяха останали след елиминирането на всички четни чиста: девет, петнадесет, двадесет и едно и така нататък.
— Правим същото с пет и седем — промърмори тя и внезапно се събуди, превръщайки се в Сузана Дийн. — Остава да се отстранят още няколко числа, например двайсет и пет, които до този момент не са били зачеркнати.
Сега ромбоидната матрица изглеждаше така:
1
2 3
-4- 5 -6-
7 –8 9 10-
11 -12- 13 –14 15-
-16- 17 -18- 19 –20 21-
-22- 23 –24 25 26 27 28-
29 -30- 31 –32 33 34 35 36-
37 –38 39 40– 41 -42- 43 –44 45-
-46- 47 –48 49 50 51 52– 53 –54 55-
–56 57 58– 59 -60- 61 –62 63 64-
–65 66– 67 –68 69 70– 71 -72-
73 –74 75 76 77 78– 79
–80 81 82– 83 –84 85-
–86 87 88– 89 -90-
–91 92 93 94-
–95 96– 97
–98 99-
-100-
— Погледнете — уморено обясни тя. — Останали са само простите числа от едно до сто. Сигурна съм, че това е комбинацията, чрез която се отваря вратата.
— ИМАТЕ ТОЧНО ЕДНА МИНУТА, ПРИЯТЕЛИ. МИСЛЕХ ВИ ЗА ПО-УМНИ.
Еди не обърна внимание на Блейн, а прегърна младата жена.
— Върна ли се при нас?
— Да. Събудих се някъде по средата на тирадата й, но я оставих да говори. Стори ми се неучтиво да я прекъсна. — Погледна към Роланд и продължи: — Искаш ли да опитаме?
— ПЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ.
— Да! Опитай комбинацията, Сузана.