Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Младата жена понечи да натисне най-горния бутон, но Джейк хвана ръката й и извика:
— Не! Помпата се задейства отзад напред.
Сузана стреснато го изгледа, после се усмихна.
— Прав си. Блейн е умник, но ти не падаш по-долу от него.
Всички безмълвно наблюдаваха как Сузана последователно натискаше бутоните, като започна с номер деветдесет и седем. При всяко натискане се чуваше тихо изщракване. Когато младата жена докосна последния клавиш, вратата в центъра на металната преграда моментално се плъзна встрани; разнесе се неприятен стържещ звук, от релсите в тавана се посипа ръжда.
— СПРАВИХТЕ СЕ ПРЕКРАСНО — с възхищение заяви Блейн. — НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИ ОПОЗНАЯ. ИМАМ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНЯ ВЪВ ВАГОНА. ВСЪЩНОСТ ГОРЕЩО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ТИЧАТЕ. БЛИЗО ДО ВАС ИМА НЯКОЛКО ОТВОРА. ПРЕЗ КОИТО ЩЕ ПРОНИКНЕ ОТРОВНИЯТ ГАЗ.
4
Тримата човеци (единият носеше на гърба си безнога жена) и косматото животинче пробягаха през отворената врата и се спуснаха към Блейн Моно. Влакът, чиито двигатели ритмично работеха, стоеше в тясната си ниша наполовина скрит от перона; приличаше на грамаден розов куршум в отворената цев на мощна пушка. Сред огромното пространство на Гарата Роланд и спътниците му бяха като движещи се точки. Стотиците гълъби, на които им оставаше да живеят четиридесет секунди, кръжаха и пърхаха с криле под покрива. Когато пътешествениците доближиха влака, пластина от корпуса му се отмести и зад нея зейна врата. Коридорът на влака беше застлан с плътен бледосин килим.
— Добре дошли на Блейн — произнесе приятен глас, щом всички побързаха да се качат във вагона. Веднага го познаха — беше по-уверен, но всъщност бе гласът на малкия Блейн. — Слава на Империята! Моля, подгответе за проверка транзитните си билети. Напомняме ви, че пътуването без билет е сериозно престъпление и нарушителите се наказват от закона. Желаем ви приятно пътуване. Добре дошли на Блейн. Слава на Империята! Моля, подгответе…
Неочаквано гласът заговори по-бързо, думите се сливаха като при несвързаното бърборене на шимпанзе, после се разнесе пронизителен вой, последван от рязък звук — Б-У-УП! — и гласът окончателно замлъкна.
— МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ МИНЕМ И БЕЗ ТОВА ДОСАДНО ДРЪНКАНЕ — обади се Блейн.
Отвън се разнесе оглушителна експлозия. Еди, който носеше Сузана, политна напред и щеше да палне, ако Роланд не го беше хванал за рамото. До този миг младежът тайно се беше надявал, че заплахата на Блейн да убие жителите на града с отровен газ е само лоша шега. „Трябваше да се досетиш, че не бива да се доверяваш на онзи, който се забавлява, като имитира гласовете на киноактьори от миналото“ — помисли си.
Зад тях вратата в корпуса се затвори. От невидими отвори се разнесе свистене и Джейк почувства как нещо изпука в ушите му.
— Мисля, че той херметизира кабината!
Еди кимна и се огледа, очите му се разшириха от изумление.
— И аз го почувствах… Господи, виж къде сме попаднали! Обстановката е супер!
Някога беше чел, че една въздухоплавателна компания (доколкото си спомняше, названието й беше „Риджънт Еър“) обслужвала пътници, желаещи да летят от Ню Йорк до Лос Анджелис с по-комфортни машини от онези, с които разполагали примерно „Делта“ или „Юнайтед“. Компанията извършила пълно преустройство на стандартния „Боинг-727“, като превърнали пътническата кабина в няколко помещения — салон, бар, зала за видеофилми и спално помещение. Еди си помисли, че отвътре този самолет е приличал на онова, което виждаха сега.
Намираха се в дълго цилиндрично помещение, обзаведено с въртящи се кресла и модулни канапета. В далечния край на салона, който беше дълъг най-малко двадесет метра, се намираше нещо подобно на уютно бистро. Върху подиум от полирано дърво стоеше инструмент, подобен на клавесин, осветяван от невидим прожектор.
От лампите, монтирани на стените по цялото продължение на салона, бликаше приглушена светлина, а в центъра на тавана висеше полилей. На Джейк му се стори, че полилеят е умалено копие на онзи, който беше видял сред развалините в Двореца. Изобщо не се изненада — започнал бе да възприема подобни съвпадения като съвсем естествени. Единственото необичайно нещо в това разкошно помещение беше липсата на прозорци.
Но най-поразяващото в салона беше изработената от лед скулптура на стрелец, която стоеше върху пиедестала точно под полилея. В лявата си ръка леденият човек държеше револвер, а в дясната стискаше повода на грохнал кон, който уморено креташе зад него. Младежът забеляза, че тази ръка има само три пръста — палец, безименен и кутре. Приликата с Роланд беше поразителна.