Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Докато Джейк, Еди и Сузана изумено се взираха в умореното лице под ледената шапка, подът на помещението за вибрира.
— ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ РАЗПОЛАГАХ С МНОГО ВРЕМЕ — скромно каза Блейн. — КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ, ХАРЕСВА ЛИ ВИ?
Фантастично е! — възкликна младата жена.
— БЛАГОДАРЯ, СУЗАНА ОТ НЮ ЙОРК.
Еди докосна едно от канапетата. Беше невероятно меко и на младежа му се прииска да се просне на него и да спи поне шестнадесет часа.
— Великите старци май са обичали удобствата, а? Блейн отново се разсмя и пискливите, неприятни нотки в гласа му накараха пътешествениците неспокойно да се спогледат.
— НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙ — отбеляза Блейн. — ТОВА Е ВАГОНЪТ ЗА БАРОНИ, КОЙТО, ДОКОЛКОТО ЗНАМ, ВЪВ ВАШИЯ СВЯТ СЕ НАРИЧА… ПЪРВА КЛАСА.
— Къде са останалите вагони?
Блейн не благоволи да отговори. Двигателите му увеличиха оборотите си и подът завибрира още по-силно. Сузана си спомни как пилотите на самолета правеха същото, преди да изведат машините на пистите да излитане на „Ла Гуардия“ или „Айдъл Уайлд“.
— МОЛЯ СЕДНЕТЕ, МОИ ИНТЕРЕСНИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ.
Джейк се настани на едно от въртящите се кресла, а Ко скочи на скута му. Роланд седна до него и мимоходом погледна към скулптурата. Барабанът на револвера започваше да се топи и водата се стичаше в плиткия порцеланов басейн, сред който стоеше скулптурата.
Еди и Сузана се настаниха на канапе, което се оказа много удобно.
— Къде отиваме, Блейн? — попита младежът.
Блейн отговори с търпеливия тон на човек, който разговаря с умствено изостанал:
— ЩЕ СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА ЛЪЧА. ПОНЕ ДОТАМ, ДОКЪДЕТО СВЪРШВАТ РЕЛСИТЕ МИ.
— До Тъмната кула ли? — обади се Стрелецът. Сузана осъзна, че за пръв път той се обръща към бъбривия призрак, живеещ в машината под Луд.
— Само до Топика — прошепна Джейк.
— ТОЧНО ТАКА — обади се Блейн. — ТОПЕКА Е КРАЙНАТА ТОЧКА НА МОЯ МАРШРУТ. УЧУДВАМ СЕ, ЧЕ ГО ЗНАЕТЕ.
Джейк си помисли: „А пък аз се учудвам, че след като знаеш толкова много за нашия свят, нямаш представа, че една жена е написала книга за теб. Може би не си разбрал, защото името е различно. Нима този елементарен номер те е заблудил дотолкова, че умна машина като теб не е забелязала собствената си биография? А какво ще кажеш за Берил Еванс, която е предполагаемата авторка на «Чарли Пуф-паф»? Познавал ли си я? Къде е тя сега?“
Уместни въпроси… ала нещо подсказваше на момчето, че сега не е най-подходящият момент да ги зададе.
Грохотът на двигателите постепенно се усилваше. Подът се разтресе от експлозия, която дали не бе мощна като взрива, разтърсил Гарата в мига, когато се качваха на влака. Сузана разтревожено възкликна:
— Да му се не види! Забравихме инвалидната количка. Еди я прегърна и промълви:
— Прекалено късно е, скъпа.
В този момент Блейн бавно потегли, напускайки Гарата за пръв път от десет години… и за последен път през предългото си съществуване.
5
— ВАГОНЪТ ЗА БАРОНИ Е СНАБДЕН С ПРЕКРАСНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ. ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГО ВКЛЮЧА?
Джейк погледна към Стрелеца, който сви рамене и кимна.
Онова, което последва, беше толкова невероятно, че всички смаяно замълчаха… макар че Роланд, който не разбираше от модерните технологии, ала през целия си живот се беше сблъсквал с чудеса, не беше изумен. В стените не се появиха прозорци; цялата кабина — подът, таванът и стените — отначало остана млечнобяла, после прозрачна, а накрая напълно изчезна. За пет секунди Блейн сякаш се стопи и пътниците изпитаха усещането, че стремително се носят из улиците без всякаква помощ или поддръжка.
Сузана и Еди се прегърнаха като деца, върху които връхлита див звяр. Ко излая и заби нокти в гърдите на Джейк, който изобщо не му обърна внимание. Беше се вкопчил в страничните облегалки на креслото и се оглеждаше с широко отворени очи. Първоначалният му страх беше заменен от изумление и възторг.
Мебелите бяха по местата си, както и барът, клавесинът и ледената скулптура, която Блейн беше сътворил, за да ги приветства. Ала всичко това сякаш кръжеше на двадесетина метра над залетия от поройния дъжд център на Луд. Близо до Джейк летяха седналите на канапето Еди и Сузана, на два метра вляво от него в синьо кресло хвърчеше Роланд, а прашните му износени ботуши като че висяха във въздуха над руините по градските улици.
Джейк усещаше килима под краката си, но зрението му се опитваше да го убеди, че подът е изчезнал. Обърна се и видя как тъмният процеп в каменната стена на Гарата постепенно се отдалечава.
— Еди, Сузана, ще се поразходя.
Изправи се на крака и придържайки Ко, който се беше пъхнал под ризата му, бавно пристъпи към празното пространство. Необходимо му бе огромно усилие на волята, за да направи първата крачка, тъй като зрението му подсказваше, че между летящите предмети няма нищо, но щом стъпи на невидимия под и го усети под краката си, задачата му се улесни. На Еди и Сузана се стори, че момчето крачи по въздуха, докато от двете му страни се мяркат мръсните и разрушени сгради.