Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— ПАТРИША НЕПРЕКЪСНАТО ПЛАЧЕШЕ, ПОВЕДЕНИЕТО Й БЕШЕ НЕПРИСТОЙНО И ОТБЛЪСКВАЩО. СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ БЕШЕ НЕ САМО ЛУДА, НО И САМОТНА. ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОЖАРЪТ, ПРИЧИНЕН ОТ ПОВРЕДАТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО Й ЗАХРАНВАНЕ БЪРЗО БЕШЕ ПОТУШЕН, НЕИЗПРАВНОСТИТЕ ПРОДЪЛЖИХА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ ВСЛЕДСТВИЕ ИЗГАРЯНЕТО НА ПРЕТОВАРЕНИТЕ СХЕМИ И ИЗЛИЗАНЕТО ОТ СТРОЯ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ БАНКИ. ОБМИСЛЯХ ДАЛИ ДА НЕ ПОЗВОЛЯ НА ПОВРЕДИТЕ ДА ОБХВАНАТ ЦЯЛАТА СИСТЕМА, НО В КРАЙНА СМЕТКА РЕШИХ ДА ИЗОЛИРАМ НЕИЗПРАВНИЯ УЧАСТЪК. РАЗБИРАТЕ ЛИ, БЯХ ДОЧУЛ СЛУХОВЕ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА ОТНОВО СЕ Е ПОЯВИЛ СТРЕЛЕЦ, НЕ ВЯРВАХ НА ПОДОБНИ БАБИНИ ДЕВЕТИНИ, АЛА СЕГА РАЗБИРАМ КОЛКО МЪДРО СЪМ ПОСТЪПИЛ, КОГАТО РЕШИХ ДА ПОЧАКАМ.
Роланд се размърда на креслото си.
— Какви слухове си чул? И от кого си ги научил?
Но Блейн не му отговори, а продължи разказа си:
— НАКРАЯ ИСТЕРИИТЕ Й ДОТОЛКОВА МЕ ИЗНЕРВИХА, ЧЕ ЕЛИМИНИРАХ СХЕМИТЕ, КОИТО НЕ Й ПОЗВОЛЯВАХА ДА ВЗИМА БЕЗРАЗСЪДНИ РЕШЕНИЯ. ЕМАНЦИПИРАХ Я, КАКТО БИХТЕ СЕ ИЗРАЗИЛИ ВИЕ. А ТЯ МОМЕНТАЛНО РЕАГИРА, КАТО СЕ ХВЪРЛИ В РЕКАТА. ЧАО, ЛЮБИМА, НЕ ЗАБРАВЯЙ, ПИШИ МИ.
„Почувствала се е самотна, непрекъснато е плачела, накрая се е удавала, а този механичен тъпанар има нахалството да й се подиграва — помисли си Сузана и почувства, че й се повдига от гнева, който внезапно изпита. Ако Блейн беше истински мъж, не куп електронни схеми, заровени в подземията на града, който се намираше на стотици километри разстояние, тя щеше да издере с нокти лицето му и белезите вечно да му напомнят за Патриша. — Скучно ти е, а, мерзавец! С удоволствие ще те разнообразя.“
— КАЖЕТЕ МИ НЯКОЯ ГАТАНКА — подкани ги Блейн.
— Добре, но след като отговориш на въпроса ми — заяви Еди. Когато не чу гласа на компютъра, продължи да говори: — Честно казано, хич не ми пука, че ще се самоубиеш. Но защо ще убиеш и нас? Какъв е смисълът!
— Защото иска — изплашено прошепна малкият Блейн.
— ЗАЩОТО ИСКАМ — заяви Блейн. — ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО МИ СЪОБРАЖЕНИЕ… ВСЪЩНОСТ ДРУГО НЕ Е НЕОБХОДИМО. А СЕГА ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ СЪЩНОСТТА НА ВЪПРОСА. ИСКАМ ДА ЧУЯ ГАТАНКИ И ТО НЕЗАБАВНО; В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЧАКАМ, ДОКАТО ПРИСТИГНЕМ В ТОПЕКА, А ЩЕ СВЪРША С ВСИЧКИ НАС ОЩЕ СЕГА.
Еди, Сузана и Джейк погледнаха към Роланд, който продължаваше неподвижно да седи и да се взира в картата.
— Да ти го начукам! — меко каза той, без да повишава глас, все едно приемаше предложението да послушат музика.
Ужасеният писък на малкия Блейн се разнесе по високоговорителите.
— КАКВО КАЗА? — В раздразнението си Блейн говореше досущ като невидимия си двойник.
— Да ти го на чукам! — повтори Стрелецът. — Но ако не ме разбираш, ще ти го кажа просто и ясно — няма да чуеш нито една гатанка.
10
Настъпи продължителна тишина, малкият и големият Блейн мълчаха. Когато големият реши да отговори, направи го без думи. Стените, подът и таванът отново станаха безцветни, сетне напълно изчезнаха. След десет секунди вагонът за барони престана да съществува. Моно се носеше с огромна скорост през планинската верига, която бяха видели по хоризонта. Стоманеносивите върхове, които всеки миг заплашваха да се забият в невидимия корпус на влака, постепенно отстъпиха място на безплодни долини, обитавани от гигантски бръмбари, пълзящи като костенурки. Роланд видя как от някаква пещера изпълзя влечуго, което приличаше на змия. То сграбчи един бръмбар и го завлече в тъмната дупка. Никога през живота си Стрелецът не беше виждал подобни ужасни насекоми или кошмарен пейзаж — от гледката го побиваха тръпки. Местността му се струваше враждебна, но това не го плашеше. Най-страшното беше, че му изглеждаше напълно непозната, сякаш Блейн ги беше пренесъл на друга планета.
— МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА ОТ РЕЛСАТА ОЩЕ СЕГА — замислено изрече Блейн, но Стрелецът долови неописуемата му ярост.
— Какво пък, направи го — съгласи се Роланд с престорено безразличие.
Знаеше, че компютърът може да анализира гласа му и да разбере истинските му чувства (Блейн се беше похвалил, че разполага с необходимите устройства) и макар да беше способен да лъже, то в случая очевидно казваше истината. Ако съумееше да долови напрежението в гласа на Стрелеца, пътешествениците бяха обречени. Блейн беше дяволски умен компютър… но все пак беше само машина. Едва ли беше способен да проумее, че човеците могат да се решат на постъпки, които противоречат на логиката. Ако анализът покажеше, че Роланд изпитва страх, но умело го прикрива, компютърът щеше да реши, че Стрелецът блъфира. Подобна грешка можеше да струва живота на всички.