Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
По време на кратките преминавания на Рут през подземния лагер тя не успя да зърне някакви планове за нападение, да види мъжете да подготвят специална маскировка или да чуе имена на израелски или европейски градове в разговорите им, които водеха на арабски. По скоро цареше атмосфера, която я убеди, че се отброява времето до някакъв определен момент. Чувстваше го по мълчанието на мъжете, очакващи действието и размишляващи върху личната си съдба. Беше същото напрежение преди мисия, на което често беше ставала свидетел, но винаги като наблюдател, чувстваща вина заради собствената си безопасност. Това чувство със сигурност го нямаше сега у нея, но пак усещаше приближаващото начало на операция.
Каквото и да замисляше Мартина, тя явно смяташе, че задържането на Рут й осигурява ненамеса. Това от своя страна означаваше, че бащата на Рут и следователно АМАН, биха могли да попречат на операцията й. В заключение, мишената на Мартина трябва да беше израелска, вероятно „размяната“ от несвързания й шепот. Но тук логиката на Рут спираше. Нямаше достатъчно информация. Както винаги, страстта към секретност на баща й я беше оставила на тъмно.
— О, татко — шепнеше сега Мартина и се поклащаше свита, като от болка в корема. — Моля те, прости ми, татко. Не биваше да й позволявам да напуска дома. Аз я изложих на опасност. Знам, бях толкова глупава! — Тя се нарече „тротел“, тъпа идиотка. Грубо избърса носа си с опакото на юмрука. — Но аз ще си я върна. Кълна ти се.
Рут седеше неподвижна като ледена статуя, както се и чувстваше през тези зимни дни в пустинята, които трудно би могла да различи от нощите. Бяха й взели часовника и единственият начин да отчита някак времето беше горната част на вентилационната тръба. Люкът в тавана беше покрит с мрежа, но през нея можеше да се види долната част на конусообразната „шапка“. Когато слънцето залезеше, вътрешността на тръбата ставаше непрогледно черна. Рут трепереше непрекъснато, носът й течеше, а сега ударът по лицето предизвика направо поток. Внезапно тя подсмъркна.
Мартина скочи от леглото, сякаш е чула изстрел. Извърна се рязко към Рут и я изгледа така, сякаш младата жена току-що се е вмъкнала през прозореца.
— Мислиш, че той ще те спаси, нали? — попита тя с все още унил от избухналите съжаления глас. — Мислиш, че той ще дойде тук и ще те измъкне. — Тя подсмъркна силно. — Или може би онзи тъп полицай, а?
Рут само я гледаше в очите, макар ножът да проблясваше в размаханата ръка на Мартина. Преди време беше намерила възможност да попита за съдбата на Майкъл, когато Юсуф й разреши да използва малката тоалетна между стаичката й и кухничката. Той не отговори и тя не успя да прочете истината в очите му, но сега Мартина се изпусна и тя разбра чудесна новина. Майкъл е оживял. Той е някъде навън, може би заедно с баща й. Събираха се сили, които да я освободят. Да!
— Може и да дойде — продължи вече подигравателно Мартина. Тя се стегна психически и тялото й се поотпусна. — Баща ти е много съобразителен мъж. — Тя погледна тавана, като почукваше по нокътя си с острието. — Нали?
Беше време Рут да отговори. Трябваше да говори, за да не загуби силите, които събра, като не си позволи да заплаче след удара на Мартина.
— Да, така е — заяви тя.
Мартина кимна, докато оглеждаше прашните цепнатини по тавана и се мръщеше като дизайнер по обзавеждане в подслон за бездомници.
— Е, хубаво е да го чуя — измърмори тя. — Гордостта на дъщерята.
Рут знаеше достатъчно за ранната загуба на бащата на Мартина. Затова внимаваше как стъпва по това минно поле. Но нямаше никаква представа, че някога, когато Мартина едва беше навършила двадесет години, тя е гледала на Бенжамин Баум като на заместител на изгубената бащина грижа.
— Бащината обич също така е много силна — внимателно изрече Рут.
Мартина огледа лицето на Рут със светлите си очи.
— Така ли? — попита, сякаш като е загубила този дар, не би могла да си представи подобно нещо.
— Аз мисля, че родителската обич е по-силна от всичко — каза Рут и изтръпна от мисълта, че може да не доживее да обича свое собствено дете.
— И ти мислиш, че баща ти те обича?
— Да.
Обичта му беше егоистична, но има ли друга?
Изражението на Мартина не се промени, макар да сведе поглед към устните на Рут. Двете жени бяха разделени само от дължината на леглото.
— Устната ти се подува — каза тя.
Рут вдигна длан да докосне удареното, но спря и свали ръката си върху одеялото.
— Можеш да сложиш малко лед — предложи Мартина.
— Би било добре. Благодаря.
— Тук нямаме лед — спокойно продължи Мартина. После махна с ръка. — Аз не разрешавам. Фризерите работят, но аз забранявам подобен лукс. Мъжете са като деца. Ако се грижиш за тях, те веднага се отпускат и стават мързеливи. Очакват играчки, подаръци и чувства.