Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Призванието му все още беше летец-изтребител. Човек не можеше да направи нищо вълнуващо с един 747. Бе имал една сериозна авария по време на полет преди осем години, частична хидравлична повреда, и се справи така умело, че не си направи труда да уведоми пътниците. Никой извън пилотската кабина не забеляза. Подвигът му вече беше рутинна част от тренажорната подготовка за пилоти на самолети 747. Като се изключи този безумен, но приятен момент, той се стремеше към прецизност. Превърна се в нещо като легенда в тези авиолинии, световноизвестни с отличните си постижения. Можеше да гадае по метеорологичните карти като врачка, да избира с ТОЧНОСТ ивицата от пистата, където да кацне, и нито веднъж не беше нарушавал с повече от три минути разписанието.
Дори когато маневрираше по пистата, той управляваше чудовищния самолет като спортна кола. И днес бе така: приближи терминала, коригира тягата, предното колело и най-сетне натисна спирачките, за да спре отново прецизно.
— Успех, ниса — обърна се той към подполковник Сейго Сасаки, седял на сгъваемия стол в пилотската кабина преди кацането и взирал се в земята за нещо необичайно, без да види нищо.
Командирът на групата за специални операции се отправи бързо назад. Хората му бяха от Първа въздушнодесантна бригада, обикновено разположена на база в Нарашино. На борда на този 747 имаше две роти, общо триста и осемдесет човека. Първата им задача бе да поставят под контрол летището. Надяваше се, че няма да е трудно.
Служителите на японските линии на изхода не бяха известени за предстоящите събития и се изненадаха, когато видяха, че всички хора, слизащи от чартърния самолет, са мъже горе-долу на една и съща възраст, че носят еднакви сакове и че първите петдесетина са разкопчали циповете им и държат ръцете си вътре. Доста от тях държаха схеми на терминала, тъй като не бяха имали възможност да репетират мисията. Докато определени хора полагаха усилия да свалят сандъците с товара от долната част на самолета, други войници се отправиха към багажното отделение и просто минаха покрай надписите „САМО ЗА ВЪТРЕШНИ ЛИЦА“, за да започнат е изваждането на тежките оръжия. На друга писта пристигна втори пътнически самолет.
Сега подполковник Сасаки стоеше в средата на терминала, оглеждаше се наляво-надясно и наблюдаваше как екипите му от десет-петнадесет души се разгръщат. Забеляза, че вършеха работата си тихо и умело.
— Извинете — обърна се някакъв сержант към един отегчен и сънлив пазач. Човекът вдигна очи и видя усмивка, а като ги сведе, забеляза, че сакът, преметнат през рамото на мъжа, е отворен и че пъхнатата вътре ръка държи пистолет. Долната устна на пазача увисна комично и редникът го обезоръжи без съпротива. След по-малко от две минути останалите шестима от охраната на терминала бяха обезвредени по подобен начин. Един лейтенант поведе взвода си към кабината на охраната, където обезоръжиха още трима мъже и им сложиха белезници. През цялото време той получаваше по радиостанцията непрекъснати, макар и стегнати нареждания от своя полковник.
Шефът на контролната кула се обърна точно когато вратата се отвори (един пазач даде пропуска си и набра кода за влизане, без да е нужно много насърчаване) и видя трима мъже с автоматични оръжия.
— Какво, по дяволите…
— Ще продължите със задълженията си както досега — нареди му един капитан (или ииши). — Английският ми е достатъчно добър. Моля ви, не правете нищо глупаво. — Сетне той взе радиостанцията си и заговори на японски. Първата фаза на операция КАБУЛ приключи с тридесет секунди по-рано и без никакво насилие.
Втората десантна вълна пое ролята на охрана на летището. Те бяха с униформи, за да са сигурни, че всички разбират какво става, и заеха позиции по всички входове и контролни пуктове; присвоиха си и служебни превозни средства, за да поставят допълнителни охранителни постове на пътищата към летището. Това не беше особено трудно, понеже то се намираше в най-южната част на острова и всички подстъпи бяха от север. Командирът на пристигналите втори военни части освободи подполковник Сасаки. Първият щеше да контролира пристигането на останалите поделения от Първа въздушнодесантна бригада, натоварени с операция КАБУЛ. Втория го чакаха други задачи.
Три служебни автобуса спряха до терминала и подполковник Сасаки се качи на последния, като преди това обиколи, за да се увери, че всичките му хора са налице и добре организирани. Те потеглиха право на север, покрай голф-клуба „Дан Дан“, разположен в съседство с летището, и после вляво по „Крос Айлънд роуд“, който ги отведе близо до плажа. Сайпан в никакъв случай не е голям остров, а беше и тъмно (почти нямаше улични лампи), ала това не намали студенината в стомаха на Сасаки. Трябваше да изпълни задачата навреме и по план или рискуваше да си навлече голяма беда. Подполковникът погледна часовника си. Сега щеше да кацне първият самолет в Гуам, където имаше съвсем реална възможност за организирана съпротива. Е, това бе работа на Първа дивизия. Той си имаше своя и трябваше да я свърши преди зазоряване.