Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Възможно е — отрони тя. — Но щом ще сключваш това… примирие… защо придвижваш толкова значителна армия към Арад Доман и подсилваш онова, което вече имаш в Иллиан?
— Защото Тармон Гай-дон наистина наближава, Кацуан, а не мога да се бия едновременно и със Сянката, и със Сеанчан. Ще го получа това примирие или ще ги съкруша, каквато и да е цената. Пророчест-вата казват, че трябва да обвържа към себе си деветте луни. Едва преди няколко дни разбрах какво означава това. Щом се върне Башийр, ще разбера кога и къде трябва да се срещна с Щерката на Деветте луни. Единственият въпрос вече е как да я обвържа, а тя ще знае отговора.
Говореше равнодушно, като от време на време издухваше кръгче дим, за тежест. Реакциите бяха различни. Лоиал само пишеше много бързо, стараеше се да улови всяка дума, а Харилин и Енайла продължиха играта си. Наложеше ли се да затанцуват копията, бяха готови. Аливия кимаше енергично, несъмнено се надяваше да се стигне до съкрушаването на ония, дето я бяха държали да носи ай-дам петстотин години. Логаин си беше намерил друга чаша и я беше напълнил с последното останало в каната, но само я държеше, вместо да пие, с неразгадаема физиономия. Ранд беше този, когото Верин вече гледаше напрегнато. Но пък тя винаги изпитваше любопитство към него. Но защо, в името на Светлината, Мин трябваше да изпитва такава дълбока тъга? А Кацуан…
— Камъкът се пука при достатъчно силен удар — заговори тя, с лице на Айез Седай, самата маска на спокойствие. — Стоманата се пръска. Дъбът се бори с вятъра и се кърши. Върбата се огъва, щом потрябва, и оцелява.
— Една върба няма да спечели Тармон Гай-дон — отвърна й той. Вратата отново изскърца и Етин изкуцука вътре.
— Милорд Дракон, дойдоха трима огиери. Много се зарадваха, като разбраха, че господин Лоиал е тук. Едната е майка му.
— Майка ми ли? — писна Лоиал и дори това прозвуча като кух вятър, духнал в недрата на пещера. Скочи толкова бързо, че столът му се прекатури, и закърши ръце, а ушите му клюмнаха. Завъртя глава, сякаш търсеше друг изход освен вратата. — Какво да правя, Ранд? Другите трябва да са стареят Хаман и Ерит. Какво да правя?
— Госпожа Корвил каза, че държи на всяка цена да говори с вас, господин Лоиал — каза със скърцащия си глас Етин. — На всяка цена. Всички са мокри от дъжда, но каза, че ще ви чакат в огиерската дневна на горния кат.
— Какво да правя, Ранд?
— Ти каза, че ще се ожениш за Ерит — отвърна му Ранд колкото може по-нежно. Трудно го докарваше нежното, освен с Мин.
— Но книгата ми! Бележките ми не са пълни и така и няма да разбера какво ще стане по-нататък, а Ерит ще ме отведе със себе си в стеддинг Цофу.
— Фу! — Кацуан вдигна гергефа си и нежно заситни с иглата. Правеше древния символ на Айез Седай, Драконовия нокът и Пламъка на Тар Валон, слети в кръг, черно и бяло, разделени с вълниста линия. — Иди при майка си, Лоиал. Ако е Корвил, дъщерята на Елла, дъщерята на Соонг, едва ли държиш да я караш да чака. И мисля, че го знаеш.
Лоиал сякаш прие думите й като заповед. Почна отново да изтрива писалката си и да затваря мастилницата. Но го правеше някак много бавно, с клепнали уши. И от време на време тъжно и тихичко простенваше:
— Книгата ми!
— Хм — каза Верин и вдигна плетивото си да го поогледа. — Аз май нямам повече работа тука. Мисля да потърся Томас. От дъжда коляното сигурно го боли, макар че все го отрича, даже и пред мен. — Погледна към прозореца. — Наистина понамаля май.
— И аз мисля да потърся Лан — каза Нинив и стана. — Той е по-приятна компания. — И си поскубна плитката с гневен поглед, ту към Аливия, ту към Логаин. — Вятърът ми казва, че иде буря, Ранд. И знаеш, че нямам предвид дъжд.
— Последната битка ли? — попита Ранд. — Кога?
Колкото до времето, вслушването във вятъра понякога й казваше до час кога ще дойде дъжд.
— Може би, но не знам. Само помни. Иде буря. Ужасна буря.
В небесата изтътна гръм.
Глава 19
Клетви
Притеснен, Лоиал загледа как Нинив и Верин се плъзнаха по осветения с лампи коридор, едната насам, другата — натам. И двете едва стигаха малко над кръста му, но бяха Айез Седай. Този факт така му беше вързал езика, че докато се осмели да помоли някоя от тях да го придружи, вече се бяха скрили от очите му. Имението представляваше безразборно строена сграда, с годините бяха добавяни пристройки без цялостен план, доколкото можеше да схване, и коридорите често се пресичаха под странни ъгли. Истински съжаляваше, че нямаше да го придружава Айез Седай, когато се срещнеше с майка си. Даже и Кацуан, макар че тя много го изнервяше с това нейно ръчкане на Ранд. Рано или късно Ранд щеше да избухне. Не беше онзи младеж, когото Лоиал бе срещнал за първи път в Кемлин, дори и онзи, когото бе оставил в Кайриен. Сега настроението около Ранд беше тягостно и мрачно, като гъсто израснал лъвски нокът върху земя, която може да поддаде под краката ти. Цялата къща го внушаваше това, след като Ранд беше в нея.