Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Логаин настръхна и стисна челюсти толкова силно, че на Ранд му се стори, че чува как скърцат зъбите му. Самият той едва се удържа да не настръхне. Кацуан с проклетите й правила. Нейните условия да му стане съветничка. Изкарваше нещата така, че уж той ги е поискал, и много често прибавяше в списъка по някое още. Правилата не че бяха чак обременителни, макар самото им съществуване да беше, но начинът, по който ги поднасяше, бе като ръчкане с остен. Ранд отвори уста да й каже, че му е писнало и от правилата й, че и от нея самата.
— Таим най-вероятно ще трябва да изчака до Последната битка, каквото и да замисля — изведнъж заговори Верин. Беше отпуснала плетивото си в скута, някаква безформена купчина, която можеше да е всичко. — Скоро ще дойде. Според всичко, което съм чела по темата, признаците са съвсем ясни. Половината слуги са разпознали мъртъвци по коридорите, хора, които са познавали приживе. Вече се случва толкова често, че не ги плашат. А десетина мъже, които карали добитък на паша, видели как доста голямо градче се стопило в мъгла, само на няколко мили на север.
Кацуан беше вдигнала глава и зяпаше пълничката Кафява сестра.
— Благодаря ти, че повтори това, което ни каза вчера, Верин — каза сухо. Верин примига и отново подхвана плетката си. Мръщеше се, сякаш и тя самата не беше сигурна какво предстои.
Мин улови погледа му, поклати бавно глава и той въздъхна. Връзката таеше раздразнение и бдителност и Ранд подозираше, че второто е съзнателно предупреждение към него. Понякога Мин като че ли можеше да чете мислите му. Е, щом Кацуан му беше нужна, а Мин казваше, че е така, значи му беше нужна. Просто не разбираше на какво толкова може да го научи, освен да скърца със зъби.
— Посъветвай ме, Кацуан. Какво мислиш за моя план?
— Най-после момчето пита — промърмори тя и остави везмото си до кошницата за шиене. — Всичките му планове в действие, с повечето не съм запозната, а той пита. Много добре. Мирът ти със Сеанчан ще бъде непопулярен.
— Примирие — прекъсна я Ранд. — А едно примирие с Прероденият Дракон ще продължи само докато Преродения Дракон е жив. Щом умра, всички ще са свободни да тръгнат на война със сеанчанците, ако поискат.
Мин затръшна книгата и скръсти ръце.
— Не говори така! — Лицето й бе почервеняло от гняв, а по връзката потече страх.
— Пророчествата, Мин — тъжно промълви той. Натъжен не за себе си, а за нея. Искаше да я опази — нея, Елейн и Авиенда, но накрая щеше да ги нарани.
— Казах, не говори така! Пророчествата не казват, че трябва да умреш! Няма да ти позволя да умреш, Ранд ал-Тор! Елейн, Авиенда и аз няма да ти позволим да умреш! — Изгледа с гняв Аливия, която според виденията й щеше да помогне на Ранд да умре, и ръцете й се плъзнаха в ръкавите.
— Спокойно, Мин.
Ръцете й бързо се дръпнаха, но тя вирна брадичка, а връзката се изпълни с инат. Светлина, и за това ли трябваше да се тревожи — да не би Мин да се опита да убие Аливия? Не че имаше шанс — да хвърлиш нож по сеанчанката бе все едно да го опиташ по Айез Седай, — но можеше самата тя да пострада. Аливия едва ли знаеше други сплитове освен за оръжия.
— Непопулярен, казах — повиши глас Кацуан и изгледа намръщено Мин, преди отново да насочи вниманието си към Ранд. С гладко, сдържано лице, лице на Айез Седай. Черните й очи бяха твърди, като две лъскави черни камъчета. — Особено в Тарабон, Амадиция и Алтара, но и навсякъде другаде също. Ако се съгласиш да позволиш на сеанчанците да запазят това, което вече са завзели, кои земи ще ти оставят след това? Така ще погледнат на нещата повечето владетели.
Ранд се отпусна на стола си, изпружи крака и ги кръстоса.
— Няма значение колко е непопулярен. Аз минах през онази порта тер-ангреал в Тийр, Кацуан. Знаеш ли това? — Тя кимна нетърпеливо и златните дрънкулки заподскачаха. — Един от въпросите ми към Аелфините беше „Как мога да спечеля Последната битка?“
— Опасен въпрос — промълви тя. — Засяга Сянката. Допускам, че резултатите може да се окажат доста неприятни. Е, и какъв беше отговорът?
— „Северът и изтокът трябва да са едно. Западът и югът да са едно. Двете да са едно“. — Ранд изпуфтя кръгче дим и докато то се уширяваше, пусна още едно през него. Това не беше всичко. Беше попитал как да победи и да оцелее. Последната част от отговора беше: „3а да живееш, трябва да умреш“. Едва ли щеше да го сподели пред Мин. А и пред когото и да било, освен пред Аливия. Оставаше само да Разгадае как ще остане жив, като умре. — Отначало помислих, че трябва да завладея всичко, но те не казаха това. Ами ако означава, че сеанчанците държат запада и юга, както го държат вече, ще се съгласиш, и има съюз за Последната битка, между сеанчанците и всички останали?