Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Това отчасти е заради теб, тъй че ще трябва да се примириш — изсумтя Ранд. — Другите — също. Продължавай.
— Добрайн и Руарк ще пратят Боец да ни съобщи веднага щом намерят някой, който да управлява нещо повече от село. Съветът на търговците твърди, че крал Алсалам още е на власт, но не искат или не могат да го покажат, нито да кажат къде е, като че ли са се хванали за гърлата, а Бандар Еваан е наполовина опустял или под властта на тълпата. — Логаин се намръщи над чашата вино. — Банди разбойници въдворяват малкото ред, който съществува, и прибират храната и парите на хората, които уж пазят, и всичко друго, което им скимне, включително жени. — Връзката изведнъж се нажежи до бяло, а Нинив изръмжа гърлено. — Руарк се е захванал да сложи край на това. Когато тръгнах, вече отиваше на бой — завърши Логаин.
— Разбойниците няма да удържат дълго срещу айилци. Щом Добрайн не може да намери управител, ще трябва да стане той засега.
Ако Алсалам беше мъртъв, както изглеждаше най-вероятно, трябваше да назначи Стюард на Лорд Дракона в Арад Доман. Но кого? Трябваше да е някой, когото доманците ще приемат.
Логаин отпи и продължи:
— Таим не беше много доволен, че взех толкова хора от Кулата, без да му кажа къде отиват. Помислих, че ще ти скъса заповедта. Опита какви ли не номера, за да разбере къде си. О, изгаря да го разбере. Очите му направо горяха. Не бих се изненадал, ако се беше опитал да ме подложи на разпит, стига да бях толкова глупав, че да се срещна с него без придружители. Само едно го зарадва обаче: това, че не взех нито едно от приятелчетата му. Четеше се на лицето му. — Усмихна се, но мрачно, без капка веселие. — Между другото, вече са четиридесет и един. През последните няколко дни е дал иглата на Дракона на дузина мъже и държи още над петдесет в „специалните“ си класове, повечето — приети наскоро. Замисля нещо този човек и се съмнявам, че ще ти хареса.
„Казах ти да го убиеш при първата възможност — изкикоти се с безумен смях Луз Терин. — Казах ти. Вече е много късно. Мноого късно“.
Ранд издуха ядосано облаче синкавосив дим.
— Стига вече. — Каза го колкото на Логаин, толкова и на Луз Терин. — Таим изгради Черната кула дотолкова, че по численост вече почти не отстъпва на Бялата, и расте с всеки ден. Ако беше Мраколюбец, както твърдиш, защо щеше да го прави?
Логаин срещна погледа му невъзмутимо.
— Защото не може да спре. Според това, което чух, още в началото е имало мъже, можещи да Пътуват, които не са били негови блюдолизци, и няма никакво оправдание да върши сам целия набор. Но вътре в Черната кула си е изградил своя Кула и мъжете в нея са верни на него, не на тебе. Поправи списъка на дезертьорите и праща извиненията си, че било „неволна грешка“, но можеш да заложиш всичко, което имаш, че не е никаква грешка.
А доколко верен беше самият Логаин? Щом един Лъжедракон можеше да се дразни, че трябва да се подчинява на Преродения Дракон, защо да не можеше и друг? Можеше да си мисли, че има основание. Като Лъжедракон беше по-прочут от Таим, успял беше повече, цяла войска беше събрал и беше помел Геалдан, и почти бе стигнал до Люгард, на път за Тийр. Половината познат свят беше треперил от името му. А ето, че Черната кула командваше Мазрим Таим, докато Логаин Аблар беше само поредният Аша’ман. Мин продължаваше да вижда около него сияйна аура на слава. Но как щеше да я постигне тази слава — виж, това не знаеше.
Ранд извади лулата от устата си й чашката го опари по жигосаната с чаплата ръка. Сигурно беше пуфкал яростно, без да се усети. Бедата бе, че Таим и Логаин бяха по-малките проблеми. Трябваше да изчакат. Сечивата подръка. Постара се да запази тона си спокоен.
— Таим заличи имената им от списъка. Това е важното. Ако протежира някого, ще го спра веднага, щом намеря време. Но най-важното са сеанчанците. И Тармон Гай-дон също, може би.
— Ако? — изръмжа Логаин и тресна чашата си на масата толкова силно, че тя се счупи. Виното се плисна и закапа от ръба. Той се намръщи и избърса ръката си в палтото. — Мислиш, че си въобразявам? — Тонът му с всяка дума ставаше все по-нажежен. — Или че преувеличавам? Да не би да си мислиш, че е ревност, ал-Тор? Това ли си мислиш?
— Ще ме слушаш… — почна Ранд, като повиши глас да надвика гръмотевицата отвън.
— Казах ти, че очаквам ти и приятелчетата ти в черните палтенца да се държат вежливо с мен, с приятелите ми и с гостите ми — заговори строго Кацуан, — но реших, че това трябва да включи и отношенията помежду ви. — Главата й все още беше наведена над гергефа, но тя го изрече така, сякаш размахваше пръст под носовете им. — Поне в мое присъствие. Това означава, че ако продължите да се дърлите, ще ми се наложи да ви напердаша и двамата. — Харилин и Енайла се разсмяха толкова силно, че връвта на играта им се оплете. Нинив също се засмя, макар да го прикри зад шепата си. Светлина, даже Мин се усмихна!