Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Айилците казаха, че си бил много храбър при Думайски кладенци — тихичко промълви Ерит и го погледна изпод дългите си мигли, а той едва преглътна. Погледът й му стягаше гърлото. Знаеше, че трябваше да извърне очи, но как да се сдържи, щом го погледнеше така?
— В Кайриен майка ти реши, че не може да страни повече от Великия пън, макар че не мога да кажа защо, след като едва ли ще стигнат до някакво решение до година-две, тъй че се отправихме обратно към стеддинг Шангтай с надеждата, че ще те намерим по-късно. — Всичко това стареят Хаман го каза много бързо, като местеше ядосано очи от едната към другата, все едно се боеше, че отново ще го прекъснат. Брадата и мустаците му бяха настръхнали.
Майката на Лоиал отново изсумтя, този път по-рязко.
— Очаквам да се стигне до решение много бързо, до месец-два, иначе изобщо нямаше да спра да търся Лоиал, макар и временно. След като вече го намерих, можем да приключим нещата и да се връщаме без повече бавене. — Погледна намръщения старей, изопнал назад уши, и посмекчи тона си. Беше старей все пак. — Извинете ме, старей Хаман. Исках да кажа, ако благоволите, бихте ли извършили церемонията?
— Мисля, че ще благоволя, Корвил — кротко отвърна той. Твърде кротко. Когато Лоиал чуеше този тон от учителя си, а пък ако и ушите му бяха изопнати, винаги разбираше, че е направил голяма беля. Стареят Хаман бе известен с това, че не се колебае да замери с парче тебешир ученик, когато заговореше с този тон. — След като си оставих учениците, да оставим настрана говоренето пред Великия пън, за да тръгна с теб в тази луда гонитба, мисля, че ще благоволя, и още как. Ерит, ти си много млада.
— Вече е над осемдесет, достатъчно голяма е за женитба — сопна се майката на Лоиал и скръсти ръце пред гърдите си. Ушите й зашаваха нетърпеливо. — Двете с майка й се споразумяхме. Ти лично беше свидетел, когато подписахме годежа и зестрата на Лоиал.
Ушите на Хаман се изопнаха още повече, а раменете му се изгър-биха, сякаш много силно беше стиснал ръцете си зад гърба. Очите му не се откъснаха от Ерит.
— Зная, че искаш да ожениш Лоиал за себе си, но сигурна ли си че си готова? Да си вземеш съпруг е тежка отговорност.
Лоиал съжали, че никой не задава на него този въпрос, но такъв беше обичаят. Майка му и майката на Ерит си бяха сключили споразумението и тепърва само Ерит можеше да го спре. Ако поиска. А той самият искаше ли? Не можеше да престане да мисли за книгага си. Не можеше да престане да мисли и за Ерит.
Погледът й беше определено сърдит.
— Тъканите ми се продават добре и съм готова да си купя нов стан и да си взема чирачка. Но сигурно не това имате предвид. Готова съм да се грижа за съпруг. — Изведнъж се ухили — прелестно ухилване. — Особено за съпруг с такива красиви дълги вежди.
Ушите на Лоиал потръпнаха, а също и на старея Хаман, макар и не чак толкова. Чувал беше, че жените помежду си са много свободни в приказките, но обикновено се стараеха да не засрамват мъжете с това. Обикновено. Ушите на майка му направо запърхаха от смях!
Старецът се окашля.
— Това е сериозно, Ерит. Хайде, ела. Щом си сигурна, хвани го за ръцете.
Без колебание, тя пристъпи и застана пред Лоиал, вдигна очи към него и той хвана ръцете й. Малките й длани бяха много топли. Неговите — схванати и хладни. Преглътна. Наистина щяха да го оженят.
— Ерит, дъщеря на Айва, дъщеря на Алар — заговори стареят Хаман, с ръка с дланта надолу над главите на двамата, — ще вземеш ли Лоиал, син на Арент, син на Халан, за съпруг и ще се закълнеш ли под Светлината и в името на Дървото да го цениш и да го обичаш, докато е жив, да се грижиш за него и да го отглеждаш, и да напътстваш стъпките му по пътя, който трябва да следва?
— Под Светлината и в името на Дървото, заклевам се. — Гласът на Ерит бе твърд и ясен, а усмивката й сякаш бе станала по-широка от лицето й.
— Лоиал, син на Арент, син на Халан, ще приемеш ли Ерит, дъщеря на Айва, дъщеря на Алар, за своя съпруга и ще се закълнеш ли под Светлината и в името на Дървото да я цениш и обичаш, докато е жива, да се грижиш за нея и да се вслушваш в напътствията й?
Лоиал вдиша дълбоко. Ушите му потръпнаха. Искаше да се ожени за нея. Искаше го. Просто не сега.
— Под Светлината и в името на Дървото, заклевам се — каза той хрипливо.
— Тогава, под Светлината и в името на Дървото, обявявам ви за венчани. Нека благословът на Светлината и на Дървото вечно да е над вас.
Лоиал погледна жена си. Своята жена. Тя вдигна ръка и тънките й пръстчета го погалиха по мустаците. Покълващите мустаци поне.
— Много си чаровен и мисля, че мустаци ще ти стоят красиво. И брада също.