Нож от блянове

Тринайсет, и търсели него? Беше стоял настрана от Пограничниците, защото Елейн отказваше помощта му — наричаше го „намеса“ и той започваше да разбира, че е права: Лъвския трон трябваше да си го спечели сама, а не той да й го дава — но май наистина беше добре. Всички владетели на Граничните земи бяха в тесни връзки с Бялата кула, а Елайда безспорно все още жадуваше да го хване. Както и онази нейна безумна прокламация, че никой нямал право да се обръща към него, освен чрез нея. Ако си вярваше, че ще го принуди да иде при нея, значи беше глупачка.

— Благодаря, Етин, свободен сте. Лорд Логаин? — попита той учудено, докато старецът се измъкваше от стаята с поклони и хвърли за сетен път сърдит поглед към Логаин. Сигурно щеше да се опита да го измъкне навън, ако Ранд му беше казал.

— Титлата му си е по рождение — каза Кацуан, без да вдига очи от гергефа си. Тя трябваше да знае; беше помогнала да го пленят, още по времето, когато се наричаше Прероденият Дракон — него, както и Таим. Дрънкулките по косата й заподскачаха, щом поклати глава и замърмори, повече на себе си: — Фу! Дребно лордче, с едно парче земя в планините, повечето — стръмнина и чукари. Но крал Джоанин и Висшият дворцов съвет му отнеха имотите, след като стана Лъжедракон.

По бузите на Логаин избиха червени петна, но тонът му си остана хладен и сдържан.

— Могат да ми отнемат имението, но не могат да отменят това, което съм.

Привидно съсредоточена върху иглата и бродерията си, Кацуан тихичко се изсмя. Куките на Верин бяха спрели да плетат. Гледаше Логаин, както охранен врабец гледа някое насекомо. Аливия също бе изместила напрегнатия си поглед към него, а Харилин и Енайла на пода като че ли тъкмо бяха започнали да движат ръцете си в играта. Мин уж продължаваше да чете, но беше сложила ръце една върху друга. Криеше ножове в ръкавите си. Никоя от тях не му вярваше.

Ранд се намръщи. Логаин можеше да се нарича както си ще, стига да върши онова, което се очаква от него, но Кацуан го ръчкаше като всеки друг, облякъл черното палто, почти колкото самия него. Самият той не беше сигурен дали можеше да вярва на Логаин, ала все пак трябваше да борави със сечивата, които имаше подръка.

— Стана ли?

Щом Логаин беше влязъл, Лоиал бе отвъртял капачката на мастилницата.

— Над половината от Черната кула са в Арад Доман и Иллиан. Изпратих всички мъже с обвързани Айез Седай освен тия, дето вече са тук, както заповяда. — Докато говореше, Логаин се приближи до масата, взе една гледжосана в синьо кана, в която все още имаше вино, и си напълни гледжосана в зелено чаша. Малко сребро имаше в къщата. — Трябваше да ми разрешиш да доведа повече мъже. Броят твърде много клони към Айез Седай, не ми харесва това.