Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Въпрос: Спомняте ли си този полет?
Отговор: Да, естествено. Разтоварвахме ненадписани кашони с техническо оборудване, за които липсваха товарителници… а и никой от митниците не се появи. За Бога, това можеше да се окаже всякаква контрабандна стока, дори ядрен материал, но никой от съответните служби не си направи труда да провери пратката.
Въпрос: Можете ли да си спомните кой потърси пратката, кой се подписа за нея?
Отговор: Това се прави вътре в хангара, на гишето за освобождаване.
В компютрите на въпросното гише не бе отбелязан полетът от Уичита. Все едно такъв самолет не само не бе пристигнал, а изобщо не съществуваше. Бележките на агента от МИ-5 продължаваха с разпит на персонала към митницата.
Въпрос: Кой бе дежурен онази нощ?
Служителка: Момент да проверя. Нямахме много товари за обработване, тъй че повечето хора си тръгнаха рано.
Въпрос: Кой остана?
Служителка: Според данните в компютъра, човекът се казва Арнолд Зелфт, от помощните.
Въпрос: От помощните?
Служителка: Разполагаме със списък на такива хора, обикновено пенсионирани бивши служители.
Въпрос: Къде мога да открия този Зелфт?
Служителка: Ще извикам списъка… Странно, този човек не фигурира тук.
Името Арнолд Зелфт не бе открито в никой от телефонните указатели на Холандия, нито като официално, нито като неофициално регистриран. Просто защото такъв човек не съществуваше.
Новопосочените данни стесняваха списъка от няколкостотин души до шейсет и трима. Отхвърлянето на останалите се основаваше на досиета, полицейски доклади, проучвания в компании и корпорации, разрастващи се финансови разкрития, както и повече или по-малко случайно събрана информация от съседи, приятели и врагове. Аналитиците на МИ-5 продължаваха да се ровят; за момента на базата на допълнително включени фактори елиминираха доскоро перспективни възможности. Имената и адресите бяха сведени до шестнайсет, организирано бе двайсет и четири часово наблюдение.
След първите четирийсет и осем часа екипите, включени в наблюдението, докладваха поредица от необичайни събития. Шест двойки от каналите с буква „К“ отлетяха за Париж, отседнаха в различни хотели, но според информация от вътрешните телефонни централи поддържаха връзка помежду си. Трима съпрузи предприеха делови пътувания, към двама от тях вечер се присъединяваха жени, които оставаха и да пренощуват, третият поглъщаше невероятни количества алкохол, като се докарваше до безсъзнание след края на деловия ден, оставяше се в компанията на напълно непознати, след което изчезваше с мощна кола нанякъде в провинцията. Бил ли е пиян, или се е преструвал?
Останалите, които наблюдаваха, бяха четири двойки, една прехвърлила средната възраст вдовица и двама неженени мъже. Също като другите, и те бяха богати, а влиянието им осигуряваше достъп до висшите, средните или нисшите правителствени кръгове. Източниците на огромните им доходи представляваха сложна и трудна за разнищване загадка. Това се отнасяше особено за двамата неженени мъже, единият от които бе господин Ян ван дер Меер, обитаващ прекрасна стара къща край Кайзерграхт. Докладите го описваха като световен финансист с неразкрити до момента вложения из цял свят, холандски вариант на разгърналия се в световен мащаб находчив капиталист.
Пробив! Последван от втори!
Първият бе осигурен от един от владеещите холандски агенти на МИ-5, който се представял из квартала от името на козметична фирма. В разговор с най-близките съседи на Ван дер Меер човекът бе научил, че лимузини на една определена компания често спирали пред къщата му. Запитана какво може да каже по въпроса, службата за отдаване лимузини под наем отрече да познава човек на име Ян ван дер Меер, а и в компютрите й нямаше запис, че е наемал кола на компанията. Секретно проучване разкри, че агенцията за отдаване на лимузини под наем е собственост на компания „Аргус Пропъртис“, която се оказа сред едно от многобройните вложения на Ван дер Меер и измамата, макар навярно да можеше да бъде обяснена, оставаше смущаващ факт. Налагаше се продължаване на разследването. А къде щеше да отведе то?
Вторият пробив бе отчасти подарък от съдбата, отчасти се дължеше на технологичните възможности за кръстосан анализ дори на факти, погребани в миналото. На всичкото отгоре разкритието бе тъй съществено, че отстраняваше необходимостта от по-нататъшно разследване. Бяха открили къщата край канала с буква „К“. Номер тринайсет на Кайзерграхт, „канала на цезарите“.