Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Елбраян получи три бързи удара — два в гърдите и един през лицето — преди най-сетне да успее да се откопчи от хватката на злия монах и да отскочи назад.
Докато пазителят го гледаше изпитателно, чудейки се какво да мисли за него, брат Правда се извъртя настрани и бавно вдигна първо крак, а после и двете си ръце, досущ като змия, готвеща се за нападение.
Беше кама — малка, ала остра като бръснач и хвърлена съвършено точно — забила се бе във врата на вързаната жена, като бе разкъсала главната й артерия.
— Джил, Джил! О, Джил! — отчаяно извика Авелин, когато видя шуртящата кръв, която вече бе образувала малка локвичка на пода.
Без да губи нито миг, той издърпа оръжието и притисна раната с ръце, в обречен опит да спре бликналата кръв.
Оставаше й съвсем малко, в това нямаше никакво съмнение; изгубила бе свяст, а тялото й беше леденостудено.
Авелин извади хематита, после обаче си спомни за антимагическия щит около цялото място. За миг се поколеба дали да не изнесе Джил навън, ала бързо се отказа — щеше да е мъртва, още преди да стигнат изхода на пещерата.
Сключил ръце около хематита, той ги опря до грозната рана и като долепи устни до тях, започна да се моли с цялото си сърце, с цялата си воля, с цялото си същество. Ако имаше Бог, ако камъните наистина бяха свещени, значи хематитът трябваше да подейства!
Монахът наистина се биеше забележително добре, движенията му бяха мълниеносни, плавни и съвършено премерени. Прекалено бърз за повечето хора, той ги замайваше с няколко лъжливи, ала светкавични замаха, после, преди да са се съвзели, ги довършваше с един-единствен удар.
Ала дори след дългогодишните тренировки в манастира, Куинтал не можеше да се мери по бързина с Тунтун, Джуравиел или когото и да било от елфите, които бяха обучили Елбраян. Затова, когато посегна към гърлото на младия мъж с намерението да му изтръгне гръкляна, а после да се втурне в другата стая и да довърши Авелин, брат Правда остана изумен, че срещна само въздух, а тоягата на Елбраян се стовари върху лакътя му. Съвзе се само за миг и като отмести оръжието на пазителя с едната си ръка, удари го с другата, като в същото време го изрита в коляното толкова силно, че кракът на Елбраян едва не се огъна. Младият мъж свали едната си ръка от Ястребокрилия и като го измъкна от хватката на Куинтал, замахна към крака, на който се опираше.
Монахът подскочи навреме, за да избегне удара, ала бе принуден да отстъпи назад.
Все така уверен в успеха си, той заобиколи противника си и скочи към него, канейки се да го изрита. Елбраян застопори тоягата си в земята и описа широка дъга отляво надясно, спирайки нападението на Куинтал, после пристъпи напред с левия крак и се завъртя на едната страна, докато брат Правда, току-що приземил се, се обърна на другата. Ястребокрилия политна назад и се стовари върху кръста на Куинтал, в същото време лакътят на монаха се заби в тила на Елбраян.
Младият мъж светкавично се приведе напред, скочи над оръжието си и щом се приземи, обърна се към неприятеля си, който вече го очакваше.
— Давам ти последна възможност да си тръгнеш оттук жив — подхвърли Куинтал, предизвиквайки насмешлива усмивка у пазителя.
Самоувереното изражение на Елбраян още повече разяри монаха и той се хвърли напред с утроено настървение. Закова се на място на сантиметри от противника си и вдигна ръце над главата си, за да му нанесе силен удар.
Ястребокрилия политна нагоре и го спря, после, безпогрешно предвиждайки намеренията на неприятеля си, Елбраян отби косия му замах отдясно, след което пристъпи напред и с левия си крак попречи на Куинтал да го изрита. Злият монах провря едната си ръка покрай тоягата в опит да достигне лицето на Елбраян, той обаче отмести оръжието си встрани и като се доближи до Куинтал, нанесе му жесток удар с чело.
Брат Правда с все сила сграбчи Ястребокрилия, не само за да се предпази от нова атака, но и за да не падне. Елбраян свали лявата си ръка от тоягата и му нанесе поредица от бързи удари в лицето.
Възползвайки се от безпомощното състояние на противника си, младият мъж отново улови оръжието си с две ръце и го придърпа към гърдите си, после го оттласна от себе си и пак го придърпа. Куинтал трябваше да го пусне още в началото, ала беше прекалено замаян, за да разсъждава и когато Елбраян за втори път дръпна оръжието към себе си, монахът го последва, само за да получи още един удар с чело.