20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
напред, но страшният ропот, издаващ гнева на тълпата, все още продължаваше. Кралицата написа:
„Началникът на затвора Сен Жермен да пусне на свобода съветника Брусел.“
И се подписа.
Коадюторът, който следеше жадно с очи всичките й движения, грабна хартията веднага, щом бе подписана, върна се отново на прозореца, размаха листа и каза:
— Ето заповедта! Цял Париж сякаш извика от радост; после се чуха викове: „Да живее Брусел! Да живее коадюторът!“
— Да живее кралицата! — извика коадюторът. Няколко гласове подзеха вика му, но те бяха слаби
и редки.
Може би коадюторът извика нарочно това, за да каже на Ана Австрийска нейната слабост.
— А сега, когато постигнахте онова, което искахте, можете да си вървите, господин Гонди — каза тя.
— Когато кралицата има нужда от мене — каза коадюторът и се поклони, — ваше величество знае, че съм винаги на ваше разположение.
Кралицата кимна и Гонди се оттегли.
— А, проклет свещеник! — извика Ана Австрийска и протегна ръка към току-що затворилата се врата. — Един ден ще те накарам да допиеш отровата, която ми поднесе днес.
Мазарини поиска да се приближи до нея.
— Оставете ме! — каза тя. — Вие не сте мъж! И излезе.
— А вие не сте жена — промърмори Мазарини. След като помисли малко, той си спомни, че д’Артанян
и Портос са тук и следователно са видели и чули всичко. Намръщи се, отиде право към завесата и я повдигна; кабинетът беше празен.
При последните думи на кралицата д’Артанян улови Портос за ръката и го завлече в галерията.
Мазарини влезе също в галерията и видя там двамата приятели, които се разхождаха.
— Защо излязохте от кабинета, господин д’Артанян? — попита той.
— Защото кралицата заповяда на всички да се оттеглят — отговори д’Артанян — и аз помислих, че заповедта се отнася и до нас, както и до другите.
— Значи сте тук от…
— От около четвърт час — каза д’Артанян, като погледна Портос и му направи знак да не го опровергава.
Мазарини забеляза тоя знак и се убеди, че д’Артанян е видял и чул всичко; но той му беше благодарен за лъжата.
— Положително, господин д’Артанян, вие сте такъв човек, какъвто търсех, и заедно с вашия приятел можете Да разчитате на мене.
След това се поклони на двамата приятели с най-чаровна усмивка и се върна в кабинета си по-спокоен, защото при излизането на Гонди врявата престана като по Магия.
XXI. НЕЩАСТИЕТО ПРИДАВА ПАМЕТ
Ана се прибра разярена в молитвената си стая. — Какво! — извика тя, като си кършеше ръцете. — Какво, народът видя как свекърва ми Мария Медичи арестува господин дьо Конде, първия принц по кръв; видя как кардиналът изгони свекърва ми, бившата регентка; видя как затвориха във Венсен господин дьо Вандом, тоест сина на Анри IV; той не каза нищо, когато оскърбяваха, затваряха и заплашваха тия високопоставени лица. И изведнъж за някакъв си Брусел! Исусе, какво стана с кралската власт?
Без да мисли, Ана засегна парливия въпрос. Народът не каза нищо за принцовете и се надигна за Брусел; тук ставаше вече дума за един плебей и като защищаваше Брусел, народът чувствуваше инстинктивно, че защищава себе си.
През това време Мазарини се разхождаше надлъж и нашир из кабинета си и от време на време поглеждаше хубавото си венецианско огледало, попукано звездообразно.
— Е, зная, не е весело, когато трябва да се отстъпва така — казваше той. — Но ние ще се отплатим. Какво е Брусел? Име, не нещо съществено.
Колкото и ловък политик да беше, Мазарини се лъжеше тоя път: Брусел беше нещо съществено, а не само име. И така, когато на другата сутрин Брусел влизаше в Париж в една голяма карета със сина си Лувиер отстрани и Фрике отзад на каретата, целият народ, въоръжен, се втурна на пътя, през който минаваше. Виковете „Да живее Брусел!“, „Да живее нашият баща!“ ечаха от всички страни и поразяваха смъртно слуха на Мазарини; шпионите на кардинала и на кралицата донасяха от всички страни неприятни новини, които сварваха министъра много развълнуван и кралицата много спокойна. В ума на кралицата сякаш зрееше някакво важно решение, което още повече увеличаваше безпокойството на Мазарини. Той познаваше гордата владетелка и се страхуваше много от решенията на Ана Австрийска.
Коадюторът влезе в парламента като крал, по-силен от краля, кралицата и кардинала, взети заедно. По негово предложение парламентът покани с указ гражданите да сложат оръжията си и да разтурят барикадите: сега те знаеха, че за един час всички могат да се въоръжат отново и че за една нощ барикадите щяха да бъдат издигнати.