Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Хайде да погледаме луната — каза ми тя. — Аз я обожавам, добрата луна. Тя е била свидетел на най-големите ми радости. Струва ми се, че всичките ми спомени са свързани с нея; и не ми остава друго, освен да я наблюдавам, за да си ги възвърна незабавно. И дори… понякога вечер… аз си устройвам красиво зрелище… красиво… красиво… ако знаехте? Но не, вие ще ми се подигравате много… не мога… не смея… не… не… наистина не…
Аз я умолявах:
— Хайде… кажете! Кажете ми какво; обещавам ви, че няма да се подигравам… кълна ви се… нека…
Тя се колебаеше. Хванах я за ръцете, бледите малки ръце, тъй мършави и студени, и ги целунах една след друга няколко пъти, както са ги целували някога те. Тя се вълнуваше. Колебаеше се.
— Обещавате ли, че няма да ми се смеете?
— Да, честна дума.
— Е добре! Елате.
Тя стана. И когато дребният прислужник, несръчен в зелената си ливрея, оттегляше стола зад нея, тя му каза няколко думи на ухото, съвсем ниско и бързо. Той отговори:
— Да, госпожо, веднага.
Тя ме хвана подръка и ме отведе под верандата. Портокаловата алея беше наистина възхитителна. Високо издигнатата и пълна луна очертаваше всред нея тънка сребърна пътека, дълга ивица светлина, която падаше върху жълтия пясък между кръглите и непрозрачни корони на мрачните дървета.
И понеже тези дървета бяха нацъфтели, буйният им и приятен аромат изпълваше нощта. И в тяхната тъмна зеленина се виждаше как прехвръкват хиляди светулки, тези огнени мушици, които приличат на зрънца от звезди.
Аз се провикнах:
— О, какъв декор за любовна сцена!
Тя се усмихна.
— Нали? Нали? Сега ще видите.
Накара ме да седна близо до нея.
Прошепна:
— Ето кое ме кара да съжалявам за живота. Но вие, днешните мъже, никак не мислите за тия неща. Вие сте спекуланти, търговци, практици. Вие дори не умеете да разговаряте с нас. Когато казвам „нас“, разбирам младите. Началото на любовните връзки днес често е някоя сметка от недобросъвестна шивачка. Ако прецените сметката като по-скъпа от жената, вие офейквате; но ако оцените жената по-високо от сметката, плащате. Хубави нрави… и хубави нежности!…
Тя ме хвана за ръката.
— Гледайте…
Останах замаян и възхитен… Там, в края на алеята, по лунната пътечка, идваха двама млади, прегърнати през кръста. Те се приближаваха притиснати, очаровани, с бавни стъпки, прекосявайки петната светлина, която ги осветяваше изведнъж, и се скриваха веднага в сянката. Той беше облечен с дрехи от бял сатен, както през миналия век, и шапка, окичена с щраусово перо. Тя носеше рокля на кошнички и беше с високо вчесана напудрена коса, като красивите дами от времето на Регентството. На сто крачки от нас те се спряха и се целунаха, като се поклониха.
Познах веднага двамата млади прислужници.
Тогава се свих на стола, обхванат от такова ужасно веселие, което разкъсва тялото. Но не се смеех. Въздържах се, болезнено изтръпнал, както човек, на когото режат единия крак, възпира желанието си да вика, при все че то разтваря устата му.
Но децата отново се отправиха към дъното на алеята; те пак станаха прелестни. Отдалечаваха се; отиваха си, изчезваха, както изчезва мечтата. Не се виждаха вече. Празната алея изглеждаше тъжна.
Аз също си тръгнах, тръгнах си, за да не ги видя вече, защото разбрах, че това зрелище вероятно продължава много дълго време и събужда цялото минало на любов и декори, изкуствено, лъжливо и привлекателно, фалшиво и истински очарователно, което караше още да тупти сърцето на старата актриса, на старата влюбена!
Ги дьо Мопасан
Легло двадесет и девет
Когато капитан Епиван минаваше по улицата, всички жени се обръщаха след него. Той наистина беше тип на красив хусарски офицер. И затова пък все си придаваше важност, все се перчеше, погълнат от грижи за мустаците, талията и бедрата си, с които се гордееше. Между другото и мустаците, и талията, и бедрата му бяха великолепни. Мустаците — руси, буйни, войнствено надвиснали над устните му като плъстено руло с цвета на зряло жито, меки, грижливо навити, с дръзко засукани краища, които се спускаха от двете страни на устата. Талията — тънка, като че стегната в корсет, а над нея — широк, добре развит гръден кош, мъжествен, наперен, изтънчен. Бедрата — превъзходни, бедра на гимнастик, на танцьор, чиито мускули се очертаваха при всяко движение под добре прилепналия червен сукнен панталон.
Вървеше стегнато, с леко раздалечени ръце и крака, поклащайки се малко като кавалерист — походка, която подчертава гръдния кош и краката и изглежда победоносна под униформата, но почти не прави впечатление под цивилния редингот.