Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Хубаво…
— Аа.
— Така?
— Аа. — Логън сграбчи колана й и го разкопча.
Пъхна ръка в панталона й. Доста грубо и недодялано, помисли си, но пък за никого не беше тайна, че той не е от най-изисканите мъже на света. Върховете на пръстите му достигнаха до малко косми, преди китката му да се заклещи окончателно в колана. Колкото и да натискаше, не успя да я помръдне.
— Мамка му — прошепна Логън.
Чу Феро да си поема дълбоко въздух през стиснати зъби, после усети как се размърдва, докато дърпа надолу панталона със свободната си ръка. Така беше по-добре. Той плъзна ръка нагоре по голото й бедро. Добре че поне един от средните пръсти на ръцете му си беше още на мястото. И те си имат приложения.
Останаха така, коленичили един срещу друг в калта. Неподвижни с изключение на ръцете им, които не спираха да се движат нагоре-надолу, навътре-навън, първоначално бавно и пестеливо, после все по-бързо. Беше тихо, чуваше се само съскането на дъха на Феро в зъбите й, дрезгавото дишане на Логън и тихото жвакане на влажна плът.
Тя се притисна в него, прикова го към стената и започна да се извива и усуква, за да се отърве от панталона си. Логън се покашля дрезгаво.
— Искаш ли да…
— Сс. — Тя застана на едно коляно и го прекрачи с другия си крак, изплю се в шепа и сграбчи с нея члена му. Измърмори нещо, докато се наместваше, после бавно се спусна отгоре му. — Ъър.
— Аа. — Логън я придърпа към себе си и сграбчи едното й бедро.
Усети как мускулите в него се напрягат от движенията й. Зарови другата си ръка в мръсната й коса и придърпа лицето й към своето. Панталонът му се бе събрал на топка около глезените и той се опита да го събуе с ритане, но само се оплете още повече. Проклет да е, ако я накара да спре заради проклетия панталон.
— Ъър — изстена Феро с отворена уста и плъзна горещите си меки устни по бузата му.
Логън усети по устата си топлия й кисел дъх. Кожата й се търкаше в неговата, залепваше за нея, после се отлепяше.
— Аа — изръмжа Логън и Феро започна да притиска към него ханша си, напред, назад, напред, назад, напред, назад.
— Ъър. — Едната й ръка го сграбчи за брадата и един пръст се пъхна в устата му.
Другата ръка беше между краката й и започна да се плъзга нагоре-надолу. Логън усети влажни пръсти, които стиснаха топките му. Доста болезнено. Доста приятно.
— Аа.
— Ъър.
— Аа.
— Ъър.
— Ааа…
— Какво?
— Ъ…
— Шегуваш се!
— Ами…
— Тъкмо започвах!
— Нали ти казах, че мина много време…
— Явно са били години! — тя се изхлузи от омекналия му член, избърса се между краката и ядосано изтри ръка в стената.
После легна на една страна, обърна му гръб, сграбчи палтото и се зави с него.
Голям срам, няма що, помисли си Логън.
Изруга тихо. Толкова чакане и накрая не успя да задържи. Почеса натъжено лице и зачопли наболата си брада. Едно се знае за Логън Деветопръстия, голям любовник е.
Погледна към тъмния силует на Феро. Щръкнала коса, дълъг врат, остро рамо и тънка ръка, притиснала палтото към тялото й. Дори през грубия плат успяваше да различи извивката на ханша й, досещаше се за линиите на тялото й отдолу. Погледна кожата й. Знаеше какво е усещането й — гладка, лъскава, хладна. Заслуша се в дишането й. Тихо, бавно, топло…
Чакай малко.
Нещо там долу се раздвижваше отново. Болезнено, но със сигурност се втвърдяваше. Единственото преимущество на многото време — скоро после си отново готов. Щеше да е жалко да пропусне възможността само защото го е било страх да опита. Плъзна се надолу по стената, приближи се до нея и се покашля.
— Какво?
Гласът й беше рязък и сърдит, но недостатъчно, за да го откаже.
— Ами дай ми още минутка, пък после може би…
Той повдигна палтото и прокара ръка по тялото й. Чу тихото съскане на кожата й по дланта си. Бавно, много бавно, за да има тя достатъчно време да отблъсне ръката му. Всъщност не би се учудил много и ако се обърнеше и забиеше коляно в топките му. Но тя не го направи.
Феро се дръпна назад към него и голият й задник се притисна в корема му. Едното й коляно бавно се вдигна нагоре.
— И защо да ти давам друг шанс?
— Не знам… — промърмори Логън и се усмихна. Плъзна ръка през корема й, после я спусна между краката й. — По същата причина, по която ми даде и първия.
Феро подскочи в съня си и се събуди. Обзе я паника, не знаеше къде е, само усещаше, че е в капан. Озъби се, изръмжа и се замята на пода. Замахна назад с лакът и успя да се освободи. Скочи. Скърцаше със зъби и стискаше юмруци, готова да се бие. Но наоколо нямаше врагове. Само гола пръст, тъмен камък и бледата светлина на сивото утро.