Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Няма да ви откажа един ментов чай...
Тя сложи чайника на печката. Усещаше как я следи с поглед, чудеше се как да разведри атмосферата, когато той неочаквано я изпревари:
- Имате ли деца?
- Син. Не живее с мен. Живее в Лондон с баща си. В процес на развод съм, затова съм при Жозефин.
- Моля за извинение, не исках да се намесвам в личния ви живот...
- Напротив, олеква ми, когато говоря. Чувствам се много самотна.
На поднос сложи две чаши и чайниче. Извади две бели салфетки. Тази подробност нямаше да му убегне. Сгъна ги прилежно, сякаш беше на курсове за перфектна домакиня. Усещаше с гърба си как той следи всеки неин жест; погледът му я пронизваше като свредел. Ирис потръпна.
- Баща му настоява за родителски права...
- Нали няма да се откажете от детето? - попита той рязко.
- О, не! Ще направя всичко възможно да остане при мен. Предупредих баща му, че ще се боря...
- Ще ви помогна, ако желаете. Ще ви намеря опитен адвокат...
- Много мило от ваша страна...
- Естствено. Децата не бива да се делят от майката. Никога!
- Мъжът ми не е на същото мнение.
Тя наля гореща вода в чайничето и отнесе таблата в хола. Напълни чашите и му поднесе неговата. Той вдигна глава към нея:
- Очите ви са много сини, много големи и много раздалечени.
- Когато бях малка, страхотно се ядосвах, че имам толкова раздалечени очи.
- Сигурно сте били много красиво момиченце...
- Ужасно неуверено!
- Вероятно съвсем скоро сте придобили самочувствие...
- Жената се чувства уверена само когато е обичана. Не съм от онези еманципирани жени, които могат да живеят без мъжки погледи.
Ирис не изпитваше в момента никакво себелюбие, самонадеяност, смущение да не стане за смях, в този миг я ръководеше само стратегия: да оплете на всяка цена Ерве Льофлок-Пинел в мрежите си. Красив, богат, блестящ - съвършената плячка. Трябваше да го съблазни. Трезвомислеща и отчаяна, тя залагаше последните си карти и се целеше в сърцето му, омайваше го с поглед, с мимика, с неустоим чар. Хич не я интересуваше, че има жена и три деца. Чудо голямо! Сега всички се развеждат, само той ли да понася жена му да се размотава цял ден вкъщи по халат. Не е като да разтрогне истински сплотена двойка! Готова е да приеме децата. Тя е жената, която той заслужава. За малко да си внуши, че му прави услуга, като му се предлага.
Той седеше насреща й, гледаше я с детско обожание. Какъв странен мъж! Как бързо се променя погледът му! От неумолимия взор на хищник се превръща в поглед на разтреперано дете. Изглеждаше плах и безпомощен, сякаш някой му беше забранил да я доближи и можеше единствено да си позволи да я наблюдава отдалече. Под сивия костюм на банкер тя откриваше много по-трогателен човек.
- Не сме много разговорливи - отбеляза тя с усмивка.
- По цял ден говоря, отморяващо е да помълча. Гледам ви и това ми стига...
Ирис въздъхна и запечата репликата в паметта си. Заедно направиха крачка напред, лек подскок за навлизане в загатнатата близост. Стори й се, че изживените през годината тревоги ще изчезнат, премахнати от този силен и чувствителен мъж.
Тя увеличи звука на радиото и му предложи още ментов чай. Той подаде чашата си. Тя му доля. Не побърза да си дръпне ръката с надеждата, че той ще я докосне, почти грижовно досегна ръкава на сакото му. Той остана неподвижен.
В поведението му прозираше нещо неопределено и властно, което показваше, че е свикнал да му се подчиняват. Това определено се нравеше на Ирис. Нямам нужда от някой празноглав красавец, нито от съблазнител, който тича подир всички фусти. Имам нужда от сериозен мъж и по-подходящ от този не виждам. Сигурна съм, че му е хрумвало да напусне безличната си съпруга, но чувството за дълг го е спряло. Той е от типа мъже, които трябва да бъдат оставени да направят първата крачка. Не бива да ги притискаш, нужно е само да ги насочиш, без да им дърпаш юздите, но и без да ги отпускаш напълно.
Той самият трябва да проумее, че повече не може да остане при съпругата си. Не се отразява добре на кариерата му, на обществения му имидж. Ще се наложи да му върна самочувствието и увереността в силите, да му помогна да излезе отпред на сцената.
Така от крадла на чужди съпрузи Ирис започна да се изживява като муза и вдъхновителка. С повишено настроение и самочувствие си пое дъх и се усмихна на бъдещето.
Заедно изслушаха новините по радиото в единайсет. Спогледаха се, учудени как неусетно беше минало времето. Не отрониха нито звук. Сякаш всичко се случваше спонтанно, естествено. И вече бяха щастливи. Сякаш очакваха нещо да се случи. Не знаеха точно какво. Една от унгарските рапсодии на Лист беше към края си, „сигурно е Дьорд Цифра, отбеляза той, познавам го по стила на изпълнение“. Тя кимна,.