Кралят

– А сега какво? – попита, след като го стори.

Рив се изсмя гадно.

– Ще навия това малко писъмце на руло и ще го завра там, където слънце не огрява. – Разнесе се шумолене на пергамент. – Насрочили са „коронясването“ за полунощ. Срамота е, че ще се наложи да чакам дотогава. Хайде, Сакстън, имаш нужда да хапнеш нещо. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще припаднеш.

Рот се обърна към безмълвното неподвижно множество.

– Е, смятате ли да ядете, или не?

Тишината в миг бе заменена от разговори, сякаш братята му знаеха, че има нужда вниманието да бъде отклонено от него. Той улови ръката на Бет.

– Да се махаме от тук – каза дрезгаво.

– Слушам.

Бързо и решително неговата шелан го отведе от шума и храната и когато долови дъх на горящо дърво, Рот се досети, че отиват към библиотеката.

– Легни, Джордж – каза тя, спирайки, доколкото Рот можеше да прецени, малко преди прага. – Знам, знам, че не искаш да седиш тук сам, но се нуждаем от минутка.

Права беше, помисли си Рот, и като пусна кучето, продължи сам, протегнал десницата си напред. Когато докосна полицата на камината, му се прииска да можеше да види огъня – щеше му се да разрови нещо горещо и да го накара да запращи.

Разнесе се тихо щракване и той разбра, че Бет бе затворила вратата.

– Благодаря ти – каза тя.

Той се обърна.

– Да ти се връща.

– Всичко ще бъде наред.

– Ако говориш за шайката копелета, аз не бих бил толкова сигурен. Несъмнено ще опитат нещо друго. Спечелихме малко време, но не сме разрешили проблема.

Господи, горчивината в гласа му изобщо не му беше присъща. Ала тази ситуация го беше променила.

Слава богу, че баща му беше мъртъв… нещо, което никога не си бе представял, че ще си помисли.

Зад него, Бет се притисна в тялото му, ръцете ѝ се плъзнаха по раменете му и разтъркаха напрегнатите му мускули.

– Церемонията беше прекрасна.

Рот се разсмя.

– Елвис наистина се справи отлично.

– Знаеш ли какво обикновено правят хората, след като се венчаят официално?

– Какво?

Обвила ръце около кръста му, тя мина пред него и като се повдигна на пръсти, го целуна по шията. И я виж ти – настроението му моментално започна да се подобрява.

– Консумация – измърмори тя. – Според традицията мъжът и жената трябва да скрепят уговорката си, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа.

Рот понечи да се усмихне… но после си спомни кога за пос­леден път бяха заедно… и при какви обстоятелства.

– Сигурна ли си, че си готова след… е, сещаш се.

– Повече от сигурна.

За да му го докаже, тя се отърка в него и Рот изруга. Внезапно прегладнял до смърт, той все пак обузда дивата си страна, докато навеждаше глава, за да целуне съпругата си по устните.

– Вдигни ме – въздъхна тя.

Рот се подчини, а тя вдигна роклята си до кръста и обви крака около хълбоците му.

– Не носиш бельо – простена той.

– Исках да съм готова за това.