Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Но докога ли, почуди се част от него.
– Млъкни. – Очите ѝ се вдигнаха към неговите и той поклати глава. – Не, не ставаше дума за теб.
Прокара пръсти по косата ѝ, дивейки се на разликата между тях, колко меко бе всичко у нея, как ухаеше на пролетен въздух, макар навън да беше зима, колко дълги бяха ресниците върху бледите ѝ бузи, когато затвори очи.
Би могъл да остане така завинаги.
Ала най-сетне тя го пусна и се отдръпна. А после дойде ред на мъничко мъчение – розовият ѝ език се показа и близна раничките върху китката му, затваряйки ги… и карайки пениса му да се втвърди.
Тя лежеше в ръцете му, очите ѝ – замъглени под тежките ресници, разфокусирани от задоволеност.
– Не съм спирал да мисля за теб – тихо каза Трез. – Нито за миг.
– Да?
– Да. – Той кимна и докосна долната ѝ устна с палец. – И не само защото нещата между нас… останаха недовършени.
Усмивката ѝ би го накарала да се пльосне по задник, ако вече не беше седнал.
– Така е.
Господи, обожаваше покоя, който цареше тук. Нямаше оглушителна музика, нямаше тълпи човеци, никакъв натиск от външния свят… нито пък от с’хийб. Нито дори братята и техните шелани, колкото и страхотни да бяха. Само те двамата.
Ерекцията му стана още по-голяма и той беше принуден да премести бедрата си под главата ѝ. А после се чу да казва:
– Искам да правим любов. Още сега.
Господи, наистина ли го беше изръсил просто така? И все пак в този миг всички причини да мисли трезво му се струваха неимоверно далечни, едва доловим гръм от нощно небе, което в момента бе ясно и обсипано със звезди.
Поне докато по лицето ѝ не пробяга сянка и ленивата насита не отстъпи място на съмнение, от което му се прииска да се срита в топките.
Ала вместо да се отдръпне, тя вдигна ръка и докосна лицето му.
– Искам го.
– Сигурна ли си?
Господи, толкова беше корав. Прекалено корав, за да постъпи правилно.
Когато Селена кимна… той разбра, че и двамата са изгубени.
– Моля те – прошепна тя дрезгаво. – Избави ме от мъките ми, потуши огъня в мен.
Ръката ѝ се плъзна надолу по тялото му и спря върху ципа му… и Трез замалко да получи оргазъм, тук и сега; топките му се стегнаха, пенисът му напираше зад панталона толкова настойчиво, че той изскърца със зъби.
Първата му мисъл бе да я има тук и сега. Лоша идея.
Нямаше да спре дори ако някой влезеше.
С прилив на сила, Трез се изправи, като я държеше в прегръдките си, подкрепяйки я грижливо.
– Къде е спалнята ти?
– На горния етаж. В задната част.
Носейки я в обятията си, той изкачи скърцащите стъпала, които отвеждаха до втория етаж, и се отправи към покоите точно над кухнята. Отвори вратата с ритник и се озова в стая, пълна с викториански мебели – тежки, махагонови, с много извивки. А по средата – впечатляващо дървено легло, съвършената рамка за Селена, когато я постави върху кадифената завивка.
След това се плъзна по тялото и я обкрачи, като внимаваше да не отпусне тежестта си върху нея.
– Искам… да те видя.
Селена посегна към колана на робата си, но той я спря.
– Не, бих искал… аз да го направя.
Коланът беше също толкова бял и мек, колкото останалата част от одеждите ѝ и докато тъмните му ръце разхлабваха лентата, Трез облиза устни. Разтвори двете половини на пищната материя, без да бърза, за да се наслади на онова, което го очакваше.
– О, да…
Погалени от хладния въздух, зърната ѝ се втвърдиха още повече.
Неспособен да се сдържи, Трез се наведе и близна едно, взе го в уста, без да престава да сваля дрехите ѝ. След това се погрижи за другото зърно, докато ръката му се плъзваше надолу към бедрата ѝ.
Уханието ѝ го заля и пенисът му още по-настойчиво опъна панталона, мъчейки се да се освободи.
Господи, при звука на нейния стон, едва не рухна безсилно. Ала много бързо се съвзе – докосна я между краката, откри горещата ѝ влажна сърцевина и потърка връхчето ѝ. А когато Селена заби нокти в раменете му, той се усмихна до гърдите ѝ.
– Свърши за мен – простена той, докато смучеше зърното ѝ.
Като по даден знак тялото ѝ се изпъна и подскочи, притискайки се до гърдите му, а той се зае с устата ѝ, прониквайки с език в нея, докато ръката му ѝ помагаше да се носи върху вълните на оргазма. Когато всичко свърши, тя рухна на леглото, дишайки тежко.
– Моля те… – Гласът ѝ се прекърши. – Знам, че има още.
– Мамка му, да… искам да кажа… по дяволите.
Знаеше, че трябва да подбира думите си по-грижливо, и се зарече да внимава какво излиза от устата му.
С едно рязко движение Трез свали ризата си, а после и панталона, и ги захвърли, без да го е грижа, че се озоваха върху една от колоните на леглото.