Кралят

Селена вирна брадичка.

– Кой ще му каже? – Това като че ли го спря и тя сви рамене. – Няма да съм аз. А в къщата няма никой друг. Значи, ако ти не му кажеш, той никога няма да научи.

Всъщност и сама не беше сигурна как ще постъпи Фюри, ако научи… строго погледнато, след като беше правила секс с друг, извън Примейла или някой от братята, тя би трябвало да бъде низвергната. Ала трудно бе да си сигурен колко от старите традиции бяха оцелели в тези нови времена.

Не че имаше значение. Нейните дни бяха преброени.

И именно затова, когато Трез спря, почувствал колко е стегната, тя бе взела нещата в свои ръце. Твърдо бе решила да не изпусне този шанс, особено след онова, което се беше разиграло в кухнята на долния етаж.

Внезапно си помисли за онази, на която той бе обещан… и усети, че я жегва болка в гърдите.

– Не се тревожи – каза изтощено. – Няма какво да се направи.

– Аз все пак имам чест – сопна се той.

– Не исках да те засегна.

Трез затвори очи и промълви:

– Не бива да се извиняваш.

– Не виждам какъв е проблемът. Тялото си е мое и мога да го дам комуто поискам… избрах теб, а ти също ме желаеше.

При тези думи клепачите му се повдигнаха.

– Аз те нараних.

– Това, от което ме заболя, бе, че спря.

Трез поклати глава.

– Ама че бъркотия.

– Според кого?

– Не знаеш и половината. – Но поне се приближи и седна на леглото. Отново взе главата си в ръце и изпусна силно дъха си. – Не трябваше да бъда аз, Селена. Всеки друг, но не и аз.

– Отново ти повтарям – не смяташ ли, че единствено аз имам право да преценя това?

– Но ти не ме познаваш.

– Знам достатъчно. – Та нали ѝ беше казал за човешките жени. За родителите си. За това, че е обещан на друга. Какво друго би могло да има?

– Не. Ти не…

В стаята се разнесе звук и на Селена ѝ отне миг, докато осъз­нае, че звъни телефон.

– Това някакъв шибан майтап ли е! – изръмжа Трез и посегна покрай нея към възглавницата. Там, очевидно изпаднал от джоба на панталона му, който се бе озовал върху колоната на леглото, лежеше мобилния му телефон с екрана нагоре.

Той провери номера… и погледна към часовника.

– Колко е… о, мамка му.

– Какво има? – попита тя.

– Трябва да отговоря. – Той се огледа наоколо, сякаш търсеше място, където да се усамоти. – Ей сега се връщам.

Селена загледа как се отдалечава по коридора… голото му тяло беше великолепно и докато очите ѝ се плъзгаха по гърба му, се опита да прецени дали изобщо някога отново ще има възможност да бъде с него.

Затваряйки очи, тя се отпусна по гръб и усети болка ниско в таза, която я нямаше преди.

Да, беше я заболяло. Ала не толкова, че да я накара да съжали… или да не иска да го направи отново.

Само дето нещо ѝ нашепваше, че това не беше част от нейното бъдеще.

Трябваше да му каже.

Ала нямаше как да върне това решение назад.