Кралят

– Чакай малко, те да не са твои? – попита С’Екс.

– Да.

– Мамка му, защо просто не каза така? – С’Екс му протегна ръка. – Имаш думата ми. Нищо постоянно и никакво пиене на кръв.

Какво облекчение, помисли си Трез, докато здраво стискаше протегнатата ръка.

– Но ти ги давам за толкова дълго, колкото поискаш. Както и апартамента, разбира се. Когато ти се прииска нещо свежо? Знаеш къде да ме откриеш.

Палачът се усмихна и понечи да се отдалечи, ала Трез го сграбчи за ръката.

– И още нещо – те са човешки жени. За тях вампирите са просто измислица… и трябва да се погрижиш да си остане така, ако искаш това да продължи.

С’Екс изглеждаше отегчен.

– Е, добре. Но иначе би било далеч по-забавно.

Той излезе от стаята и тежките му стъпки отекнаха по коридора, а после се разнесоха гласове, след което – звук от затваряне на врата.

Трез отиде право при бара, въпреки че беше едва обед, и извади бутилка бърбън „Мейкърс Марк“. Изобщо не си губи времето с чаша – направо от бутилката бе достатъчно добро за него.

Докато алкохолът изгаряше гърлото му, на път към стомаха му, той си помисли, че би трябвало да изпитва по-голямо облекчение. Но разбира се, все още не беше извън всякаква опасност.

А преди около половин час беше отнел целомъдрието на една достойна жена.

И нищо не можеше да промени това.

– Девет живота. – Ай Ем се приближи и протегна ръка.

Трез му подаде бутилката с бърбън.

– Все още не…

Далечният стон, който се разнесе в този миг, беше женски. Също като онзи, който го последва.

– Ще ги има едновременно. И трите – промърмори Ай Ем.

Картината, изникнала изведнъж в съзнанието на Трез – палачът по гръб, с една от жените, обкрачила хълбоците му, а другата – лицето му, докато в същото време пръстите му бяха заети с третата – накара Трез да вземе бутилката обратно и да я надигне.

По дяволите, помисли си той, можеше само да се надява, че ще съумее да не изостава от апетита на С’Екс.