Кралят

– Дайте ми минутка, дами – каза Трез, докато отиваше към плъзгащата се врата на терасата. – Ще ви го изпратя в спалнята ей там, надолу по коридора.

– Окей, шефе – отвърна момичето, което стоеше най-отпред.

Трез изчака и трите да излязат от стаята, преди да пусне С’Екс да влезе… и добре, че го направи, защото палачът действително беше бесен и само дето не съдра качулката, докато я смъкваше от главата си.

След това размаха пръст в лицето на Трез и излая:

– За в бъдеще гледай да си точен. Или споразумението ни отпада.

Тъкмо когато Трез се канеше да му се озъби в отговор, Ай Ем се намеси:

– Имахме ангажимент с краля – нещо, от което нямаше как да се измъкнем и което няма да се повтори.

Черни пламтящи очи се обърнаха към брат му.

– Погрижи се да е така.

Ай Ем отново кимна; изражението му беше измамно спокойно – издаваше го единствено потръпването на лявата му вежда… мамка му, когато това свършеше, на Трез му предстоеше да изслуша сериозно конско.

Страхотно. Още нещо, което да очаква с нетърпение.

С’Екс вдигна ръка към черната брошка на гърлото си. Голяма колкото юмрука на воин, тя бе инкрустирана с черни камъни, около които се извиваше метал… и когато я свали, одеждите му се свлякоха на пода.

Разкривайки най-обикновен впит потник и черен войнишки панталон.

Онова, което изобщо не можеше да се нарече най-обикновено, беше всичко останало у него – всеки сантиметър от кожата на мускулестите му ръце и широките плещи беше покрит с бели ритуални татуировки. Но дори и така все още можеше да мине за човек.

Което беше добре за проститутките.

– Въпреки закъснението ти – процеди С’Екс, – направих услуга на всички ви.

– Значи, родителите ни са живи? – попита Трез.

– А, да, това също. Но ще изгубят жилището си – по нареждане на кралицата. Когато я видях за последен път, майка ви беше получила нервен пристъп, защото ѝ прибираха бижутата. – По лицето на палача бавно се разля усмивка. – Нейно Величество истински се наслаждава на страданието им. Ако не знаех, че не е така, щях да си помисля, че си го планирал съвършено.

– Каква е услугата?

– Известно време Нейно Величество ще бъде заета с неща, които нямат отношение към вас.

Трез присви очи.

– В смисъл?

– За около девет месеца.

– Извинявай, какво? Не разбирам какво…

– Бременна е.

За миг Трез спря да диша. А после, след като заповяда на дробовете си отново да се заловят за работа, погледна към брат си.

– Как, по дяволите, е станало?

– Мислех, че от всички ти най-малко се нуждаеш от обяснения за това, как се правят бебетата.

– Но нали съпругът ѝ умря преди десет години?

– Аха. Толкова жалко. – С’Екс изпука кокалчетата си. – Падна лошо.

– Е, чие е тогава?

В усмивката на С’Екс имаше нещо лукаво.