Кралят

Но първо работата.

Рив прекрачи в трапезарията и кимна на Бет, която се облегна на своя съпруг.

– Време е да подпишеш прокламацията – каза тя.

Мъчително бе да види как огромната радост на съпруга ѝ изведнъж секна.

– Също толкова важно, нали така? – прошепна тя. – Ние сме женени. Защитени сме.

– Аха… – Проточи се дълга пауза. – Мога да го направя.

Само че му отне ужасно дълго време да отиде при Рив, който развиваше пергамент с червени и черни ленти в долната част.

– Имам синя химикалка за подписа – каза Рив, изваждайки я от самуреното си палто. – Сакстън го изготви, с дата отпреди три седмици. Увери ме, че формулировката е желязна и няма нищичко, за което биха могли да се хванат.

– Желязна – повтори Рот.

Рив му подаде химикалката.

– Подпиши го и аз ще се погрижа да бъде доставено… с огромно удоволствие.

Бет пусна ръката на своя мъж, за да му даде малко лично пространство… ала очевидно той не се нуждаеше от такова, защото здраво я стисна и се изправи над пергамента.

– Какво пише? – попита дрезгаво.

Бет плъзна поглед по символите и видя единствено знаци от синьо мастило.

– Пише… – Рив се приведе към тях, – че съюзът ви е анулиран.

– Сякаш никога не е съществувал? – промълви Рот.

Рив потупа с пръст по пергамента.

– Това е политическо изявление. С политическа цел. Не става въпрос за вас двамата.

– Трябва да сложа подписа си отдолу. А нейното име фигурира в него. Така че именно за нас става въпрос.

Рив също се отдръпна и ето че Рот остана сам с думите, които не можеше да види.

Всички братя и останалите обитатели на къщата стояха назад, не се чуваше нито звук.

Няма да го направи – помисли си Бет. – Просто няма да е в състояние да го направи…