Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Ти си… великолепен.
Думите ѝ го накараха да замръзне и той потърси очите ѝ… но тя не гледаше към лицето му. Ни най-малко. Очите ѝ бяха приковани по-надолу и когато хвърли бърз поглед натам, Трез се увери, че възбуденият му пенис стърчи гордо, готов да свърши това, за което бе повикан.
– Може ли да те докосна? – срамежливо попита тя. Само дето вече посягаше към него бледата ѝ ръка…
Ръмженето, което се изтръгна от гърдите му, бе толкова силно, че огледалото до вратата се разклати; той се отпусна настрани.
– Внимателно… о, господи…
Щеше да свърши, особено когато тя го помилва…
– Исусе – изстена Трез и прехапа долната си устна.
Селена се изправи на колене, тежките ѝ гърди се полюшваха, косата ѝ висеше от разхлабилия се френски кок. Улови го в двете си ръце и подхвана сигурно движение, нагоре-надолу, нагоре-надолу, стигаше до главичката му и отново се спускаше по ствола. И докато тя се грижеше за него, хълбоците му ѝ помагаха, ритъмът ставаше все по-бърз.
Внезапно, с едно рязко движение Трез я повали по гръб и отдръпна ръцете ѝ от тялото си.
– Но аз искам да…
Той я прекъсна с уста, езикът му се плъзна между устните ѝ.
– Искам да свърша в теб.
Усмивката ѝ беше невероятно сексапилна, очите ѝ искряха.
– А после ще мога да изследвам всяко частица от теб?
– Господи, ще ме убиеш.
Трез се намести върху нея и тя разтвори крака, за да му направи място.
– Ти си единствената в мислите ми – чу се да казва.
И я виж ти, този път миналото си остана в миналото… вероятно защото беше прекарал часовете, откакто бяха разделени, мислейки за нея върху пода на онази баня, извиваща се под устните му, жадна за още. Да, отчаяното желание да проникне в нея, да я има, да свърши в нея, бе по-силно от всичко, което мразеше у себе си. Този път нищо нямаше да попречи това да се случи.
Особено след като през времето, което бяха прекарали разделени, той си бе напомнил нещо много съществено:
Тя също бе познала много мъже.
То беше част от работата ѝ… въпреки че го болеше да мисли за това. Като Избраница, която задоволяваше нуждата от кръв на други, тя бе сексуално обучена и мъжете, които бяха пили от нея, я бяха имали. Такъв беше установеният ред.
И колкото и това да го потискаше, то вероятно ги поставяше на равни начала… въпреки че сексът, който тя беше правила, бе част от свещена роля, която спасяваше животи. При него бе ставало дума за почти болестно пристрастяване.
Минало време – помисли си той. – Много добре.
Улови се в ръка, насочи пениса си и преодоля разстоянието, което ги делеше; притисна се в нея, простенвайки, когато откри правилното място… подкрепи главата ѝ с ръце и когато очите им се срещнаха, видя, че тя спря да диша, сякаш се приготвяше за размера му.
– Ще го направя бавно – промълви и я целуна нежно.
Гласът ѝ, когато отговори, бе едва доловим шепот.
– Благодаря ти.
Докато проникваше в нея, тя бе странно неподвижна, очите ѝ бяха затворени, вампирските ѝ зъби се бяха прибрали. А единственото, на което Трез бе способен, бе да съзерцава колко е красива на фона на кървавочервената завивка, с пламнали бузи и разпиляна по възглавницата черна коса.
– Толкова си стегната – с усилие изрече той. – Господи.
– Не спирай.
– Няма…
– Направи го, просто го направи.
Трез се намръщи, мислейки си, че това е странен начин…
Стана толкова бързо, че беше невъзможно да го спре: Селена сграбчи хълбоците му, прикова го на място и с всичка сила се изтласка напред, принуждавайки го да преодолее преграда… която не би трябвало да е там.
Тя изохка от болка и в това нямаше никакъв смисъл.
– Какво, по…
Така и не довърши изречението. Не можа да довърши дори мисълта си. Да бъде обгърнат така плътно от нея, бе повече, отколкото можеше да издържи, и оргазмът, който се надигаше в него, най-сетне изригна, изливайки се в тялото ѝ.
В отговор Селена обви крака около дупето му, разтърсена от въздишка, докато той се опитваше да сдържи тласъците си до минимум. Девствена? Девствена…
И тогава си спомни думите ѝ в банята… Вземи ме, научи ме.
Девствена.
Отдръпна се толкова рязко, че тя потръпна… а той едва не се озова не само вън от леглото, но и вън от стаята.
Стомахът му се сви при вида на кръвта върху бързо спадащата му ерекция.
– Селена… Исусе, защо не каза нищо?
Тя извърна очи от неговите и се загърна с одеждите си. Дори оправи колана си, преди да се надигне върху възглавниците.