Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Гаул кимна. Перин предпазливо последва Търсачка на сърца, като се издигна във въздуха с мисъл. Опита се да оформи нова стена между себе си и нея, но беше много трудно да поддържа точната картина, докато се движеше. Затова се задържа на разстояние и вдигна кафяво-зелена стена между себе си и Отстъпницата, с надеждата, че тя ще подмине тази малка странност, ако случайно погледне надолу.
Тя се задвижи по-бързо и Перин се помъчи да не изостане. Погледна надолу и стомахът му се обърна от гледката на смаляващия се пейзаж на Мерилор.
Не минаха през облаците. Облаците се стопиха, както и земята долу, а те навлязоха в някакво черно място. Искри светлина се появиха около Перин. Жената над него спря, увисна за няколко мига във въздуха, после бързо се понесе надясно.
Перин я проследи отново, като се оцвети - кожата си, дрехите, всичко - в черно, за да се скрие. Жената се приближи към една от точиците светлина, която се разшири и обхвана почти цялото небе пред нея.
Търсачка на сърца изпъна напред ръцете си и ги опря в светлината. Мърмореше нещо. Перин усети, че трябва да чуе какво говори, затова рискува и се доближи още, макар да подозираше, че разтуптяното му сърце ще го издаде.
- … и ми го отне? - рече тя. - Мислиш ли, че ме интересува? Дай ми лице от счупен камък. Какво ме интересува? Това не съм _аз_. Ще ти взема мястото, Моридин. _Ще е мое._ Това лице просто ще ги накара да ме подценят. Да те изгори дано.
Перин се намръщи. Не схващаше много какво говори тази жена.
- Хайде, хвърлете армиите си срещу тях, глупци - продължи да мърмори тя. - Аз ще победя в крайна сметка. Едно насекомо може да има хиляда крака, но само една глава. Унищожи главата и денят е твой. Ти само отсичаш краката, тъп глупако. Тъп, нагъл, _непоносим_ глупак. Ще имам каквото ми се полага, ще…
Млъкна и се обърна рязко. Уплашен, Перин мигновено се изпрати долу на земята. Подейства, за щастие - не беше сигурен, че ще стане в онова място на светлини.
Гаул подскочи, а Перин си пое дъх и каза:
- Хайде да…
Огнено кълбо се пръсна в земята до него. Перин изруга и се превъртя, охлади се с лъхналия вятър и си представи чука си в ръката.
Търсачка на сърца се спусна на земята сред вълна от енергия. Силата бликаше от нея.
- Кой си ти? - попита ядосано. - Къде си? Аз…
Изведнъж присви очи към Перин - беше го видяла едва сега, след като черното по облеклото му бе избледняло.
- Ти! - изкрещя тя. - Ти си виновен за това!
И вдигна ръце. Очите й лумнаха от омраза - Перин я подуши въпреки задухалия вятър. Тя хвърли към него нажежен до бяло сноп светлина, но той го огъна около себе си.
Жената се стъписа. Винаги се стъписваха. Не съзнаваха ли, че тук нищо не е реално, освен това, което си мислиш, че е реално? Перин изчезна, появи се отново зад нея и вдигна чука. След това се поколеба. Жена?
Тя се завъртя рязко, изкрещя и раздра земята под него. Перин скочи в небето и въздухът се опита да го задържи… но той направи същото като преди и сътвори стена от нищо. Нямаше вече въздух, който да го сграбчи. Затаил дъх, изчезна и се появи отново на земята, и вдигна пред себе си брегове пръст, за да спрат хвърлените към него огнени кълба.
- Умри! - изкрещя жената. - _Трябва_ да умреш. Плановете ми бяха съвършени!
Перин изчезна, като остави статуя на себе си. Появи се до палатката, където Гаул чакаше с вдигнато копие. Вдигна стена между тях и жената, оцвети я, за да ги скрие, и направи преграда, която да спре звука.
- Вече не може да ни чуе.
- Силен си тук - отрони замислено айилецът. - Много силен. Мъдрите знаят ли за това?
- Още съм кутре в сравнение с тях - отвърна Перин.
- Може би. Не съм ги виждал, а и те не говорят за това място на мъже. - Гаул поклати глава. - Голяма чест, Перин Айбара. Имаш голяма чест.
- Трябваше да я поразя - каза Перин. Търсачка на сърца разби статуята му, после пристъпи към нея объркана. Заоглежда се трескаво.
- Да - съгласи се Гаул. - Воин, който не удари Дева, е воин, който отказва чест. Разбира се, по-голяма чест е за теб…
Щеше да е, ако я вземеше в плен. Можеше ли да го направи? Перин си пое дъх, след това се изпрати зад нея и си представи лози, пресягащи се около нея, за да я задържат. Жената закрещя проклятия и засече лозите с невидими остриета. Протегна ръка към Перин и той _измести_ встрани.
Ходилата му изскърцаха по късчета лед, които не бе забелязал, и тя мигновено се завъртя към него и хвърли нов сплит белфир. „Хитро”, помисли той и едва успя да огъне светлината настрани. Белфирът удари склона зад него и проби дупка чак до другата страна на хълма.
Търсачка на сърца продължи сплита си с ръмжене, грозното й лице се разкриви. Сплитът се огъна назад към Перин и той стисна зъби и го задържа далече от себе си. _Наистина_ беше силна. Тя натисна още, но най-сетне се отказа.