Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Трез усети първото доказателство, че главоболието набира сила, в момента, в който звънеца на асансьора се заби в главата му като куршум. Той изстена, когато вратата се отвори.
- Този път ще е много зле.
- Миналата седмица пак ли имаше пристъп?
Зачуди се колко ли хора могат да го попитат същото.
Ай Ем се погрижи за ключалката и Трез хвърли якето си на влизане в апартамента. Свали черния си кашмирен пуловер, докато вървеше към спалнята, и тъкмо разкопчаваше копринената си риза, когато...
Той замръзна и единственото нещо, което мина през главата му, бе онази сцена от „Смяна на местата” – когато Еди Мърфи си фантазира как влиза в стаята си и на леглото го чака полуголо момиче с думите „Хей, Били Рей.” Разликата в случая бе, че неговата преследвачка – онази с подскачащото гадже и проблемите с доверието, беше руса и не носеше панталони от спандекс, типични за осемдесетте. В действителност тя беше напълно гола.
Пистолетът, появил се над рамото му, беше готов за стрелба и на всичко отгоре имаше заглушител. Значи Ай Ем беше готов да я убие – това не представляваше проблем за него.
- Помислих си, че ще се радваш да ме видиш, - каза евтината кучка, докато погледа ѝ се местеше между него и дулото на брат му.
В опит да изглежда по-привлекателна, тя вдигна една ръка, за да разроши косата си, но ако се беше надявала гърдите ѝ да се залюлеят примамливо, този път нямаше късмет: твърдите като камък силиконови гърди бяха неподвижни като предмети, завинтени за стената.
- Как влезе тук? - попита настойчиво Трез.
- Не се ли радваш да ме видиш? – Когато никой не ѝ отговори, а пистолета остана насочен към нея, тя се нацупи. – Сприятелих се с охраната, ясно. Какво? О, хайде де… добре де, духах му, ясно.
Колко изискано. А тъпото копеле, което си играеше на охранител, щеше да излети от работа.
Трез се приближи до купчината дрехи на ръба на леглото.
- Обличай се и изчезвай.
Господи, наистина беше изморен.
- О, стига де, - тя изскимтя, когато нещата ѝ се разпиляха около нея. – Просто исках да те изненадам след работа. Помислих, че ще се зарадваш.
- Не съм доволен. Омитай се… - Тя отвори уста, готова да изпадне в истерия, но той поклати глава и я отряза. – Дори не си го и помисляй. Не съм в настроение, а и брат ми не се интересува особено дали ще излезеш на два крака оттук или ще бъдеш изнесена в чувал. Обличай се. И се омитай.
Кучката гледаше ту единия, ту другия.
- Миналата вечер се държа толкова мило с мен.
Трез мигна, когато болката се надигна и започна да тормози дясната половина на главата му.
- Мила, ще бъда напълно откровен. Дори не знам името ти. Чукахме се два пъти...
- Три...
- Не ми пука колко. Ясно ми е само, че ще забравиш за това още тази вечер. Ако се доближиш до мен или до дома ми, ще ме принудиш да… - Сянката в него искаше да тръгне в по-кръвожадна посока, но той се насили да се придържа към човешки условия, които да постави, така че тя да го разбере. - … да се обадя в полицията. А ти не го искаш, защото си зависима, и освен това продаваш, и ако те решат да те претърсят, да преровят колата ти и твоето място, ще намерят повече от дребна стока. Ще закопчаят теб и онзи идиот, с който спиш, за притежание с цел разпространение, и ще те тикнат в затвора.
Кучката мигаше недоумяващо.
- Не ме притискай, сладурче, - каза Трез с изтощен глас. – Няма да ти хареса какво ще се случи.
Оказа се, че е много бърза, когато я притиснеш по правилния начин. Няколко йога пози по-късно тя успя да навлече якето, с два размера по-малко, тръгна към изхода, метна евтината чанта на рамото си, а каишките на високите ѝ ботуши висяха незавързани. Трез не каза нито дума повече. Съпроводи я до вратата и я тръшна в лицето ѝ в мига, в който тя се обърна да каже нещо.
Той заключи автоматично. Ай Ем свали оръжието.
- Трябва да се преместим. Жилището е компрометирано.
Брат му имаше право. Не че пазеха в тайна къде живеят, но оставането в Комодор се основаваше на идеята, че охранителя няма да е толкова тъп, че да пусне жена в нечий апартамент без разрешението на собствениците. Щом се случи веднъж, можеше да се случи отново...
Внезапно болката се усили, сякаш звука на адския мозъчен концерт бе увеличен максимално.