Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Известно време ще повръщам, - измрънка Трез и се претърколи. – Ще започнем с опаковането веднага щом мине мигрената…
Изобщо не разбра какво отговори Ай Ем и дали изобщо отговори.
По дяволите.
Глава 64
Застанал пред стаята за прегледи в тренировъчния център, Куин държеше ръцете си пъхнати в джобовете на кожените панталони, стискаше здраво зъби и гледаше намръщено. Чакаше, и чакаше…
Според него медицинското ежедневие приличаше много на битките: дълги периоди, в които не правиш нищо, а после изведнъж ти се налага да се бориш на живот и смърт. Напълно достатъчно, за да подпечата сертификата ти за пригодност.
Той погледна към вратата.
- Колко още мислиш, че ще отнеме?
Срещу него Блей кръстосваше нервно крака. Беше се опънал на пода преди около половин час, но нямаше представа за времето, защото двамата бяха засмукани от някаква необяснима времева дупка.
- Вече трябва да приключват, - отговори той.
- Да. Всички тела имат еднакъв брой органи.
След миг Куин се загледа по-внимателно в другия мъж. Под очите на Блей имаше тъмни кръгове, а бузите му бяха хлътнали. Изглеждаше по-блед от обикновено, а лицето му бе някак прекалено светло. Куин се доближи до него, облегна се на стената и остави кубинките си да се плъзнат по пода, докато задника му не се озова на пода до Блей. Блей вдигна поглед и се усмихна леко, а после отново се зазяпа в обувките си.
Куин гледаше как собствената му ръка се протегна и погали бузата на приятеля му. Блей се сепна и погледна към него, а Куин осъзна, че иска да направи много повече, не само сексуално. Искаше му се да придърпа мъжа към скута си и Блей да положи глава върху него. Искаше му се да гали тези силни рамене и да прокарва пръсти през късата червена коса. Искаше да накара някой случаен минувач да донесе одеяло, за да сгрее могъщото тяло, изглеждащо толкова отпаднало.
Куин насила отмести погледа си и отпусна ръка. Господи, чувстваше се като в адски капан. Въпреки че не беше окован с вериги. Сведе погледа си и два пъти огледа внимателно китките си и глезените. Да – наистина беше съвсем свободен. Нищо не го задържаше. Затвори очи и опря глава в стената. Представяше си как докосва Блей – и този път въображението му нямаше нищо общо със секса. Просто искаше да почувства жизненото му тяло под кожата, да усети как потрепват мускулите му, да пипне здравите му кости.
- Мисля, че трябва да идеш при Селена, - каза той на мъжа.
Блей въздъхна, все едно някой седеше върху гърдите му.
- Да, знам.
- Може да отидем заедно, - предложи несъзнателно Куин. И отвори очи точно навреме, за да види как главата на Блей се завъртя рязко. – Или, ако предпочиташ, може да го направиш сам. – Куин изпука кокалчетата си. – Както ти е удобно.
По дяволите. В светлината на историята със Сакстън, това изглеждаше малко прекалено. Храненето, в крайна сметка, се възприемаше като по-интимно и от секса...
- Да, - тихо каза Блей. – Ще го направя.
Сърцето на Куин заби лудо. И отново, не се дължеше на несравнимото му желание да скочи в леглото с мъжа. Той просто искаше да…
„Да споделяме” – според него това бе най-подходящата дума.
Всъщност чувствата му се простираха отвъд споделянето. Той искаше да се грижи за другия мъж.
- Знаеш ли, май така и не ти благодарих, - измърмори Куин. Когато бебешко сините очи на Блей го погледнаха, му се прииска да извърне глава – не можеше да понесе погледите им да се срещнат. Но после си спомни за брат си в болничното легло, и за всички начини, по които хората го бяха ограбили.
Господи, таеше всичко в себе си по много причини и всичките бяха основателни. Но това дали не минаваше границите на арогантността? Този вид сдържаност предполагаше, че има на разположение време да обсъди нещата, когато поиска. Че съществото, заело мислите му, винаги щеше да е наоколо. Че самият той винаги ще е на линия.
- За какво? – попита Блей.
- Задето ни докара у дома. Мен и Лукас. – Той въздъхна дълбоко и издиша бавно. – И за това, че стоиш с мен тук, през цялата нощ. За това, че отиде при Пейн и потърси помощ. Защото ме подкрепяше на бойното поле и по време на обучението. Освен това за всички бири и видео-игри. За чипса и бонбоните М&М. За дрехите, които вземах назаем. За пода, на който спях, когато оставах при теб. Благодаря ти, че ми позволи да прегръщам майка ти и да говоря с баща ти. Благодаря ти… за десетте хиляди мили неща, които си направил за мен.