Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Блей бързо погледна встрани. После с ръката, с която не държеше цигарата, изтри лицето си.
- Вие ми помогнахте да го преживея, - Куин се чу да казва. – Живеех за нощта, защото тогава можех да дойда у вас. Това беше единственото, което ме крепеше. Вие бяхте единствените. Всъщност… ти.
Блей отново премести погледа си върху него и му се стори, че той се опитва да намери точните думи.
И Бог не можеше да им помогне, добре че беше Сакстън. Куин щеше да изтърси думичката с „л” още тогава, макар момента изобщо да не беше подходящ.
- Можеш, нали знаеш, - каза най-накрая Блей. – Да говориш с мен.
Куин пристъпи на място и събра рамене, опъвайки мускулите на гърба си.
- Внимавай. Може да съжалиш, че си предложил услугите си.
- Ще ти помогне. – Куин отново го погледна и този път Блей поклати глава. – Не знам какви ги говоря.
„Глупости”, помисли си Куин.
Без предупреждение Ви изскочи от хижата, и докато тичаше навън, запали свита цигара. Куин замълча и сам не можеше да прецени дали изпита облекчение заради принудителното прекратяване на разговора или не.
Издишайки, Ви каза:
- Искам да се уверя, че разбираш последствията.
Куин кимна.
- Вече знам какво се готвиш да ми кажеш.
Диамантените очи срещнаха неговите.
- Е, така или иначе, нека хвърлим малко светлина, става ли? Не усещам присъствието на Омега в него, но ако се прояви, ако се окаже, че съм го пропуснал, ще се наложи да се погрижа за него.
„Убий ме, братко мой. Убий ме.”
- Ще направиш необходимото.
- Не може да влезе в имението.
- Съгласен съм.
Ви протегна не-смъртоносната си ръка.
- Закълни се.
Беше странно да стисне ръката на брата и да обвърже думите си, защото в подобни ситуации това се правеше от най-близкия роднина, а само дявола знаеше, че той не значеше нищо за роднините си: още преди да го отритнат, той бе последния, на който се разчиташе да продължи рода.
Все пак времената се меняха.
- Още нещо. – Ви изтръска свитата цигара. – Той ще се възстановява дълго и мъчително. И не говоря само за физическите травми. Трябва да се подготвиш.
Говореше му, сякаш двамата бяха имали неразривна връзка в миналото. Можеше и да споделят едно ДНК, но само толкова – Лукас си оставаше непознат.
- Наясно съм.
- Добре. Разбрахме се.
В далечината няколко пронизителни писъка разкъсаха мрака.
- Дяволите го взели, - изпсува Куин и се върна в хижата.
В ъгъла, близо до обърнатия варел, брат му изглеждаше като купчина якета – изкривеното му тяло бе покрито с импровизираните одеяла. Куин закрачи по дървения под и кимна към Джон Матю и Рейдж. Коленичил до брат си, той се почувства като в сън.
- Лукас? Чуй какво ще стане оттук нататък. Ще те пренесат на шейна. Ще те настаним в нашата клиника за лечение. Лукас? Чуваш ли ме?
Двете моторни шейни наближиха хижата, а Блей ги наблюдаваше от верандата. Гледаше как фаровете им стават все по-големи и ярки, слушаше как двата двигателя мъркаха, приближавайки целта си. О, това беше добре: зад един от снегомобилите имаше покрита шейна – от онзи тип, който бе виждал да се използват по телевизията по време на олимпийските игри, когато някой скиор се разбие зад преградите и трябва да го евакуират от планината. Перфектно.
Мани и Бъч слязоха от шейните и изтичаха при тях.
- Вътре са, - каза Блей и се отмести от пътя на доктора.
- Лукас? С мен ли си? – той чу Куин да шепне.
Блей надзърна вътре, гледайки как Мани се наведе над тялото на Лукас. Човече, каква адска нощ. А той си мислеше, че въздуха отпреди няколко нощи е изпълнен с драма.
„Винаги си бил ти.”
Като се обърна отново към гората, Блей изтри лицето си, все едно щеше да помогне. Искаше да запали още една цигара Дънхил, но колкото повече време минаваше, толкова по-параноичен ставаше той. Последното, от което се нуждаеха, е тук да се появи легион лесъри, преди да са успели да отведат Лукас на безопасно място.
По-добре да държи пистолет в ръка, отколкото цигара.